— Този твой завет е направо жесток — успявам да кажа.
— Джон Смит. — Второто момиче се взира в мен, прехласнато, сякаш вижда филмова звезда. — След всичкото това време не мога да повярвам, че сега стоиш пред мен.
Понечвам да отвърна, когато над рамото му съзирам ракета, която се носи към нас със свистене. Блъскам момичетата на земята и падам върху тях, а дюната зад нас изригва като вулкан и ни засипва с облак от пясък. Когато той се разнася, номер Осем отново изниква до нас.
— Всичко наред ли е тук? Готови ли сте за битка? — пита той.
— Да, добре сме — отговаря по-високото момиче и кимва към крака ми.
Десет беше казала, че е със Седем и Осем. Значи, това трябва да е номер Седем.
Преди да успея да се представя както му е редът, Осем за втори път изчезва.
— Той може да се телепортира — обяснява номер Десет с усмивка, когато вижда учудения ми поглед. Не мога да повярвам, че толкова много от нас най-после са заедно. Отвръщам на усмивката ѝ.
В далечината виждам Осем, който се бие наред с Девет и Бърни Косар. Те опустошават всяко приближаващо се возило, преобръщат и изваждат от строя тежките военни машини, сякаш са евтини пластмасови играчки. Пламтящият жезъл на Девет разрязва на две долната част на един хеликоптер, който прелита ниско. Осем се телепортира до един черен бронетранспортьор и го преобръща с ръце. Два хеликоптера се спускат рязко надолу, сблъскват се и се завъртат в огнена топка.
Обзема ме ново чувство за опасност, което ми подсказва, че трябва да стигна до Шест колкото е възможно по-бързо.
— Предполагам, че вие сте Седем и Десет. Вие какво можете да правите? — питам ги, докато търся пушките в пясъка и подавам по една на всяка от тях.
— Можеш да ме наричаш Марина — казва момичето с кестенявата коса. — Аз мога да дишам под вода, да виждам в тъмното и да лекувам рани. Притежавам и телекинеза.
Наричай ме Елла, чувам гласа на Десет в главата си. Освен че имам телепатия, мога и да променям възрастта си.
— Страхотно. Аз съм Четири, онзи смахнатият с дългата черна коса е Девет, а чудовището е моята химера, Бърни Косар.
— Имаш химера? — пита Елла.
— Не знам какво щях да правя без него — отвръщам аз.
Оцелелите коли от колоната най-накрая се разпръсват, десетина от тях излизат от пътя и се насочват към нас тримата. От покрива на една се появява слаба струйка дим и аз обръщам с мисълта си току-що изстреляната оттам ракета и я забивам в пясъчната дюна. Останалите камиони и джипове продължават да напредват към нас.
Започвам да събирам отломките от разрушената кола на Девет и да ги запращам към приближаващата се колона. Мятам гуми, врати, даже и една смачкана седалка. Марина прави същото и успяваме да блокираме движението на три от колите. Но все още пет-шест или повече продължават напред.
Изведнъж изневиделица пред нас изникват Осем, Девет и БК. Осем пуска ръката на Девет и се пресяга да се здрависа с мен.
— Здравей, номер Четири.
— Нямате представа колко се радваме, че сте тук с нас, приятели — отвръщам аз.
Девет се ръкува с Десет и Седем.
— Здравейте, дами. Аз съм номер Девет — представя се той.
— Здрасти — отвръща Десет. — Можете да ме наричате Елла.
— Аз съм номер Седем, но става и Марина — предлага тя.
Съжалявам, че сега нямаме достатъчно време, за да си поговорим. Толкова дълго съм чакал този момент, искам да чуя техните разкази, да разбера къде са се крили, да ми кажат какви са техните завети и какво има в сандъците им. Но насам се задават още хеликоптери.
— Не можем да стоим тук и да отбраняваме вечно това парче пустиня — казвам им. — Трябва да стигнем до Шест!
— Дайте да размажем тези лоши момчета — предлага Девет и сочи към приближаващите се машини. — После ще намерим Шест и ще приключим с това.
Всички се обръщаме и наблюдаваме приближаването на хеликоптерите. Няколко нови черни точки се появяват на небето. Поглеждам към събратята си гардове, всички изглеждат готови за предстоящата битка. Никога досега не сме били заедно, не и толкова много от нас, и никога победата не е изглеждала толкова близко. Оттук нататък ще бъдем винаги заедно.
— Те ще продължават да прииждат насам — казвам. — А ние трябва да стигнем до Шест.
— Добре, Джони. Тунелът е насам. — Девет сочи към пясъците зад нас. — Аз ще се заема с тила и ще направя каквото е необходимо. Нали разбираш, няколко шамара зад врата, това-онова — да ги поразтърся малко.