Тя притиска гръб към стената зад нея и косата ѝ прилепва към грубия бетон. После вдига лице към тавана и крещи:
— Не си играй повече с мен! Казах ти всичко. Моля те, не си играй повече с мен!
Марина пристъпва напред и застава до мен. Тя ме сграбчва за ръката и ме разтърсва силно, после ме връща към реалността:
— Джон, не можем да стоим повече тук. Трябва да продължим напред. Ще вземем Сара с нас!
Най-после Сара поглежда зад мен и вижда другите. Наблюдавам я как оглежда Марина, която се е надвесила над нея. Очите ѝ се разширяват и тя поглежда отново към мен, после към останалите, които са дошли още по-близо. Сълзите ѝ се стичат и оставят светли ивици по мръсното лице.
— Какво става? Наистина ли сте тук? Наистина ли всички сте тук?
Аз коленича отново до нея.
— Аз съм. Това сме ние. Вярвай ми. Виж, дори и Бърни Косар иска да ти каже „здрасти“.
Той доприпква и близва ръката ѝ, размахвайки опашка.
Слагам ръце върху раменете ѝ и когато виждам охлузванията по китките ѝ, очите ми се пълнят със сълзи. Притискам пръстите ѝ към устните си.
— Сара, чуй ме. Знам, че веднъж вече те изоставих. Обещавам ти, това никога няма да се повтори. Чуваш ли ме? Никога няма да те изоставя пак.
Тя продължава да ме гледа, сякаш мога да изчезна или да се превърна в огнедишащо чудовище.
В главата ми препускат хиляди мисли, всичко, за което съм мислил толкова дълго, и аз правя усилия да кажа още нещо. Връщам се към последния ни разговор на игрището, минути преди полицаите да ме отведат.
— Хей, Сара. Помниш ли, когато ти казах, че мисля за теб всеки ден? Спомняш ли си това?
Тя ме поглежда и кимва.
— Е, така беше и все още е така. Всеки ден.
Сара се осмелява да се усмихне колебливо.
— Сега вярваш ли, че това наистина съм аз? — Тя отново кимва. — Сара Харт, обичам те. Обичам единствено теб. Чуваш ли ме?
Сега изглежда толкова облекчена, че ми се иска да я вдигна и да ѝ кажа, че всичко е свършило и че с мен ще бъде в безопасност. Винаги. Тя взема лицето ми в ръцете си и ме целува.
— Хайде, Четири! Трябва да тръгваме — крещи Осем. Той и останалите са вече до вратата и предпазливо оглеждат коридора във всички посоки.
В коридора се чува нова експлозия и Осем изтичва да види какво става, Елла и Марина хукват след него.
— Какво, по дяволите, се мотаеш, човече? — крещи Девет и размахва неистово ръце към вратата. — Вдигай момичето и да се махаме! Сара Харт, страшно приятно ми беше да се запознаем, но наистина трябва да се махаме! Веднага!
Девет се втурва към нас и ми помага да вдигнем Сара. Щом тя стъпва на краката си, той я прегръща припряно. Тя изглежда изненадана от топлия жест, а аз съм озадачен от намигването, което ми отправя над главата ѝ.
— Сара Харт15 — Покорителката на мъжки сърца! Имаш ли представа колко много говори за теб този тъпак?
Аз се усмихвам на Сара, после и на Девет.
— Не. — Сара се засмива тихо, навежда се към мен и вплита пръстите си в моите.
— Добре, добре. Хайде, вие двамата, тръгвайте. — И Девет се отправя към вратата.
Аз се взирам в сините очи на Сара.
— Преди да тръгнем, искам да те попитам нещо. И искам да разбереш, че наистина трябва да те попитам това. Ти не работиш за тях, нали? За правителството и за могадорианците?
Сара клати глава.
— Защо всички непрекъснато ме питат това? Никога няма да ви предам, никого от вас.
— Чакай малко. Кои са тези всички? Кой друг те е питал? — искам да знам аз.
— Шест — отвръща Сара, изглежда изненадана от факта, че изобщо задавам подобен въпрос. Сините ѝ очи се разширяват.
— Не я ли намерихте?
— Ти си видяла Шест? — възбудено пита Марина. — Кога? Къде?
— Тя се сражава със Сетракус Ра — отвръща Сара и в гласа ѝ отново се прокрадва ужас. — Отведоха я преди малко.
— Какво? Не може да бъде! Това е моята битка! — изкрещява Девет.
— Успокой се, човече. Ако се движим бързо, може да остане нещо от него и за теб — казвам аз. После поглеждам към дъното на коридора и виждам Осем, Марина и Елла да тичат обратно към нас.
— Насам! — крещи Марина.
Сграбчвам Сара за ръката и я тегля след себе си. Всички хукваме надолу по коридора, където намираме Бърни Косар да стои пред метална врата, голяма колкото вход на склад, и да лае неистово.
Този път Девет наистина използва камъка си, за да види какво се крие зад вратата. Както и предишния път се появява бял конус от светлина и тогава виждаме огромна стая.