— Изглежда, там вътре се случва нещо. Виждам някакво движение в сенките — казва Осем. — Ще се телепортирам и ще проуча какво става там.
— Чакай малко, Осем. — Протягам ръка, за да го спра. — Без проучване. Трябва просто да влезем всички заедно.
Осем ме поглежда за миг и кимва.
— Прав си. Трябва да го направим заедно.
Когато сме се събрали всички пред вратата, аз оглеждам редицата от решителните лица. Даже и Сара. Само за минути плачливото окаяно момиче се е превърнало във воин. Наистина впечатляващо. Естествено, тя няма представа какво ни предстои, нещо, което на нас ни е пределно ясно. Най-вероятно това ще бъде една епична битка, ако не самата битка. Имам усещането, че всичко дотук ни е водило към този момент. Може би точно към това сме се приближавали с всяко свое действие.
— Каквото и да има вътре, каквото и да се случи — казвам аз, докато паля лумена в дланите си, — ние ще убием Сетракус Ра, това е. — Казвам това повече на себе си, отколкото на другите.
— Всички сме в кюпа, братле — отвръща Девет.
Повдигам светещата си длан над вратата и точно когато се каня да я взривя навътре, виждам червенокоса жена, със стегната в превръзка ръка, да излиза, куцукайки, от вратата в другия край на коридора. Двамата едновременно ахваме изненадани, после тя се обръща и се втурва обратно към вратата.
— Чакай! Агент Уокър! — крещя след нея.
— Уокър? Будалкаш ли ме? — пита Девет невярващо. — Онова маце, което се опита да ни залови?
Другите гледат объркано. Осем се обажда.
— Ще ти я доведа — казва той и изчезва. Когато миг по-късно се материализира отново, виждаме, че я води с извити отзад ръце. Първото нещо, което правя, е да изтръгна златната значка, забодена отпред на блузата ѝ.
Девет я издърпва от ръката ми и прави страхотно шоу. Разглежда я внимателно известно време и после казва:
— Е, добре, добре. Какво си имаме тук? Специален агент Уокър? — смее се той. — Госпожо, изглеждате ужасно! — Той ми връща значката бързо, сякаш ще хване въшки от нея.
— Имаш ли представа колко си трогателна? — изкрещявам ѝ аз. — Сдушвате се с могадорианците, вършите им мръсната работа и за какво? Те ще ви унищожат!
— Върша си работата — отвръща тя остро.
Осем я държи здраво.
— Ние правим това, което е най-добре за тази страна.
Тя ме гледа предизвикателно, но аз знам, че ще разбере съвсем скоро колко много трябва да се страхува от нас.
Сара сочи към нея:
— Виждала съм те и преди. Джон, тя беше там, когато отведоха Шест.
Девет сграбчва агент Уокър за реверите на блузата ѝ като гангстер в някакъв филм. Осем не отпуска и за миг ръцете си и продължава да я държи здраво. Девет навира лицето си в нейното.
— Дайте я не мен. Аз ще я убия.
Уокър отчаяно се опитва да се отдръпне от Девет и да се измъкне от Осем.
— Чакайте! Знам къде е корабът ви! — казва умолително тя. — Знам, че го търсите, и никога няма да го откриете без мен.
— Корабът ни е тук? — обажда се Марина. От гласа ѝ личи, че не знае дали може да вярва на думите на агент Уокър.
Агентът присвива очи.
— Ще ви покажа, ако ми дадете тази възможност.
— Ти какво мислиш, Четири? — пита Девет.
— Джон? Какво ще стане, когато намерите кораба си? — Сара ме сграбчва за ръката.
— Нямаме време за това — обажда се Марина. — Знам, че Шест е в тази стая. Фактът, че тази жена е готова да каже всичко, само и само да не влезем вътре, доказва, че съм права. Зарежете я! На кой му пука дали корабът ни е тук, или къде се намира, важното е да намерим Шест!
— Аз ще се оправя с нея — намесва се Девет.
Уокър полита нагоре и увисва на гайката на колана си, закачена за лампата високо над нас, с почервеняло от гняв лице. Девет ни поглежда, намига ни, щрака с пръсти зад гърба си и вратата се отваря със замах.
— Марина е права. На първо място са Сетракус Ра и Шест. Тръгваме ли?
После се обръща с усмивка към Сара:
— От това, което съм чул от Джон за тебе, мисля, че си те бива. — И той ѝ подава могадорианското оръжие на Уокър. — Ще се справиш ли с нея?
Сара го поема.
— Ако само мръдне там на лампата, ще я помета. И то с най-голямо удоволствие.
Аз се обръщам към останалите гардове:
— Време е.
Втурваме се вътре. Не е необходимо да се уговаряме кой какво ще прави. Просто го знаем. Тъмно е и тихо, някаква ужасна смрад се просмуква във въздуха. Напомня ми страшно за арената, която непрекъснато се явяваше във виденията ми. Това ли е? Оглеждам се, опитвам се да разбера дали наистина е така. Центърът на стаята е слабо осветен. Девет се втурва към кръга от светлина и крещи:
— Време е да се включиш в играта, Сетракус, мръсен кучи син!