— Къде е Шест? — пита Марина. Тя и Осем отиват при Девет в средата на стаята. Пускат бързо сандъците си и започват да се оглеждат.
— Хей, момчета! Има нещо горе на тавана! — вика Марина и гласът ѝ отеква в стените на стаята. Вдигам поглед нагоре и виждам някакво скално образувание да виси от тавана.
Насочвам нагоре лумена си и сега, обляна в светлина, скалата много прилича на статуя.
— Нещо не е наред. Не знам какво точно, но нещо тук не ми харесва — казвам тихо.
Докато наблюдаваме сенките на тавана за някакъв признак на движение, Девет използва антигравитационния си завет и изтичва нагоре към тавана, за да разгледа отблизо скалната фигура. Той се приближава към нея и тогава чувам познат глас, който изкрещява:
— Спри!
Обръщам се рязко и виждам Шест, която е застанала до вратата. На хълбока ѝ виси примка от дебело въже, а в ръката си държи нащърбен син меч. Изглежда невредима. Това е Шест както я помня — силна и самоуверена. Дали го е направила? Възможно ли е Шест вече да е убила Сетракус Ра?
— Шест! Мили боже, това си ти! — провиква се Марина. — Жива си!
— Всичко свърши — казва Шест. — Сетракус Ра е мъртъв. Онова там на тавана е могадорианска отрова. Стой далеч от нея.
Облекчението във въздуха е осезаемо. Осем се телепортира до Шест и я притиска в топла прегръдка.
Шест винаги е била най-силната от нас, по-силна дори от мен и от Девет. Тя току-що спаси Лориен, Земята, а може би и цялата Вселена. Иска ми се да я вдигна, да я сложа на раменете си и така да я занеса тържествено обратно на Лориен.
Тръгвам към нея, но Елла ме сграбчва за китката и ме дърпа назад. Чувам гласа ѝ в съзнанието си. Джон. Тук има нещо гнило.
Това, което се случва през следващите няколко секунди, е сякаш на забавен кадър. Шест замахва назад с назъбения меч и после нанася силен удар. Ужасен, виждам как Осем замръзва на място и после върхът на меча се забива в гърдите му. Той полита напред. Шест издърпва меча от тялото му, Осем пада на пода и остава да лежи неподвижно.
— Не! — изпищява Марина зад мен и се втурва към Осем.
Аз стоя вцепенен от ужас и тогава ме обзема инстинктът за борба. Поглеждам надолу и виждам мощна огнена топка, която изпълва дланта на дясната ми ръка. Колкото и объркан да съм се чувствал само преди секунди, сега вече съзнанието ми е ясно и аз знам точно какво трябва да направя. Това не може да е Шест. А който и да е този, трябва да го убия.
— Шест! — казвам и търкулвам огнената топка към върха на пръстите си. — Какво са направили с теб?
Тя се изсмива и вдига другата си ръка със свита в юмрук ръка. Синя светкавица се изстрелва между кокалчетата на пръстите ѝ и обхваща целия таван. Огнената топка в ръката ми изчезва. Какво става?
— Четири!
Поглеждам нагоре и виждам над себе си Девет, който лети надолу. Неговият антигравитационен завет май също е изчезнал. Успявам да го хвана, преди да се сгромоляса на пода, и му помагам да се изправи.
Марина е застанала пред Осем, за да го пази, и държи насочени оръжията си, готови за стрелба. Осем продължава да лежи на пода и ми е трудно да преценя колко тежка е раната му. Знам само, че е жив, защото на крака ми не се е появил нов белег. Марина изстрелва поредица от куршуми, но те спират на сантиметри от лицето на Шест и падат безполезни на земята. Опитвам се да се запаля отново с лумена, но нищо не се получава.
Шест държи високо вдигнат меча си, тялото ѝ започва да се тресе, внезапно лумва бяла светлина и я обгръща като в мъгла. Тя става все по-висока и от дългата ѝ руса коса остава само един кичур на върха на огромния череп. Лицето ѝ се удължава, променя се и аз някак усещам, че ще се превърне в Сетракус Ра още преди яркият морав белег да се появи на врата му. От страничните врати на стаята се появяват безшумно два батальона могадориански войници. Аз, Елла, Марина и Девет безмълвно се приближаваме един до друг и заставаме пред Осем, за да се разбере, че заедно ще се изправим срещу Сетракус Ра.
— Всичките заедно на едно място. Много ме улеснявате с това. Надявам се, че сте готови да умрете — ръмжи той.
— Криво си правиш сметката — отвръщам аз.
— И номер Шест мислеше така. Но тя сбърка. Много сбърка. — Той се усмихва и гадните му плесенясали зъби проблясват в мъждивата светлина.
Девет ме поглежда и потрива ръце в нетърпеливо очакване.
— Джони, говорили ли сме с тебе, момчето ми, колко много държа на добрата хигиена на устата?
Той се обръща към Сетракус Ра:
— Човече, преди изобщо да си помислиш да ме заплашваш, иди да си измиеш зъбите!
Той изтегля блестящия си жезъл, обръща се към Сетракус Ра и атакува. Слава богу, все още имаме силата на нашето наследство.