Оркът Блекрок протегна ръка и се хвърли напред, успявайки да удари дънера в сечището, който двамата бяха определили за цел на състезанието. Удари го точно преди Дуротан. Оргрим направи още няколко крачки, сякаш веднъж задвижени, мощните му крака не можеха да спрат. Дуротан нямаше подобен проблем със своите. Наследникът на клана Фростулф залитна напред и почти се удържа. Той падна по лице на хладната и ароматна, покрита с мъх земя. Задъхан и с ясното съзнание, че трябва да се изправи и отново да предизвика Оргрим, той беше твърде изтощен да направи друго, освен да легне на горския килим, за да се възстанови.
Оргрим отиде до него и направи същото, а после младокът се търколи по гръб и се засмя. Дуротан се присъедини към него. Птиците и дребните животни, обитаващи гората Терокар, замлъкнаха, докато двамата орки надаваха радостни звуци. Докато устните му се извиваха около все още растящите му бивници, Дуротан си помисли, че сигурно звучат по-скоро като зверски бойни викове, предшестващи лов.
— Ха-а — изръмжа Оргрим, изправи се и закачливо удари с юмрук Дуротан. — Малко усилия трябват да бия младок като теб, Дуротан.
— Развил си толкова много мускули, но май е било за сметка на мозъка — отвърна Дуротан. — Уменията са важни колкото и силата. Но кланът Блекрок няма как да знае това.
В думите им нямаше зла умисъл. Отначало клановете им бяха притеснени от приятелството между двамата младежи, но упоритият довод на Дуротан — това, че нещо не е правено досега, не означава, че не може да бъде направено — изуми и впечатли лидерите и на двата клана. Помогна и това, че както Фростулф, така и Блекрок бяха кланове на орки със спокоен характер. Ако Дуротан беше предложил приятелство, например, с член на клана Уорсонг15 или Боунчуър16, известни с прекомерната си гордост и недоверие към останалите кланове, слабият пламък на приятелството щеше бързо да угасне. И все пак старейшините гледаха и чакаха тази новост да отшуми и всеки младеж да се завърне на полагащото му се място, за да поддържа реда, който е бил утвърден… откакто всички се помнеха.
Но те останаха разочаровани. Студът от последната зима даде път на пролетта, а после и на румената лятна топлина, и приятелството продължи. Дуротан знаеше, че ги наблюдават, но докато никой не се месеше, това не го притесняваше.
Той затвори очи и прокара пръсти по мъха. Шаманът беше казал, че всичко има свой живот, сила и дух. Орките бяха силно свързани с духовете на елементите — земя, въздух, огън и вода — и с Духа на Пустошта17 — и твърдяха, че усещат живителната сила на земята и привидно мъртвите скали. Всичко, което Дуротан усещаше, бе хлад и лека влага от мъха и почвата под дланите му.
Земята се разтресе. Той рязко отвори очи.
Скочи на крака и автоматично се присегна към боздугана, който винаги носеше със себе си. Оргрим предпочиташе тежкия чук, изработен от метал и дърво, който беше традиционното оръжие на клана Блекрок, а този, който носеше, бе опростената версия на легендарния чук, с който един ден щеше да се сдобие. Двете момчета се спогледаха. Нямаше нужда от думи, за да се разберат. Дали това, което разтресе земята, беше толкова огромен клефтхуф, с рунтава козина, от която ставаха прекрасни одеяла, и плътно червено месо, което можеше да нахрани цял клан, или беше нещо много по-опасно? Какво изобщо живееше в гората Терокар? Двамата бяха идвали тук само веднъж.
Те станаха едновременно, а малките им тъмни очи се загледаха във вече зловещите мрачни очертания на гъстите дървета, търсейки източника на онзи шум.
Ду-у-ум! Земята отново се разтресе. Сърцето на Дуротан започна да бие лудо. Ако беше дребен клефтхуф, може би щяха да успеят да го повалят и да споделят плячката си с двата клана. Той погледна към Оргрим и забеляза как очите му блестят от вълнение.
Ду-у-ум! Ду-у-ум! Тряс!
Двамата младежи занемяха и заотстъпваха назад, докато звукът се приближаваше. Едно дърво, само на няколко метра от тях, сякаш се разцепи на две пред очите им. Нещото, което бе вдигнало този шум и с такава лекота прекърши древното дърво, изведнъж се появи.
Беше огромно, носеше боздуган с размерите на орк и определено не беше клефтхуф. И ги видя.
Отвори уста и изрева нещо слабо разбираемо, но Дуротан нямаше намерение да губи време, за да разбере какво точно казва.