По пътя се разминаха с много дренаи и веднъж дори видяха женска, която изглеждаше на тяхната възраст. Тя имаше изящна и висока фигура и, когато Дуротан срещна погледа й, тя явно се смути. После по устните й се изписа лека усмивка и тя срамежливо склони глава.
Дуротан усети как й отвръща с усмивка. Без да се замисля, той рече:
— В нашия лагер можеш да видиш много деца. Къде са децата на дренаите?
— Нямаме много — отговори Ресталаан. — Хората ни са много дълголетни и заради това, с което се занимаваме, рядко имаме деца.
— Колко сте дълголетни? — попита Оргрим.
— Много — бе единственото, което Ресталаан успя да отговори. — Стига да кажа, че помня пристигането ни тук.
Оргрим открито се вторачи в събеседника си. Дуротан искаше да го сръчка с лакът, но беше твърде далеч. Той изведнъж осъзна, че привидно младата женска, която бяха видели, може би изобщо не е близо до тяхната възраст. В този момент патрулът, когото Ресталаан бе отпратил по-рано, се завърна и заговори тихо. Ресталаан изглеждаше доволен от това, което чу, и после се обърна с усмивка към двамата орки.
— Този, който ни доведе до вашия свят — пророкът ни, Велън — е тук за няколко дни. Реших, че може да пожелае да ви види. Рядко имаме такива посетители.
Усмивката на Ресталаан се разшири.
— За мен е голямо удоволствие да ви съобщя, че Велън не само е съгласен да се срещне с вас, но и ви кани да останете в дома му тази нощ. Ще вечеряте и ще преспите в дома на господаря. Това е особено голяма чест.
И двете момчета занемяха. Вечеря с Пророка, водача на всички дренаи?
Дуротан започваше да си мисли, че щеше да е по-добре да бе смачкан от боздугана на огъра.
Те последваха покорно Ресталаан по криволичещите пътеки нагоре в предпланината и стигнаха до голяма сграда, която се намираше най-високо от всички в планината. Изглеждаше, че стъпалата, идеално квадратни и масивни, продължаваха до безкрай и Дуротан бързо остана без дъх. Той стигна до върха и с любопитство оглеждаше структурата, наподобяваща черупка на охлюв, когато Ресталаан каза:
— Погледнете назад.
Младежите се подчиниха, а Дуротан едва не се задави. Под тях, като разпръснати скъпоценни камъни сред поляната, лежеше градът на дренаите. Последните лъчи на залеза го оцветяваха в огнени нюанси, а после слънцето се скри зад хоризонта и всичко се окъпа в сиви и виолетови тонове. В къщата се появиха светлинки и Дуротан се замисли за звездите в небето, които осветяват земята.
— Не искам да се хваля, но аз се гордея с хората и града си — каза Ресталаан. — Много се потрудихме тук. Ние обичаме Дренор. И никога не съм предполагал, че ще имам възможност да го споделя с някой орк. Пътищата на съдбата наистина са неведоми.
Щом каза това, сякаш някаква дълбока, почти древна тъга се изписа върху силно изразените му сини черти. Той се отърси от това настроение и се усмихна.
— Хайде, влизайте и ще се погрижат за вас.
Дуротан и Оргрим влязоха в дома на господаря — безмълвно, шокирани почти дотолкова, че да загубят способността си да говорят, а младите им съзнания се отвориха за всички образи, звуци и миризми на това напълно непознато място. Бяха отведени в стаи, които, макар и уютно обзаведени и украсени, ги накараха да се чувстват странно изолирани. Извитите стени, които отвътре изглеждаха не по-малко интересни, отколкото отвън, сякаш създаваха усещането по-скоро за затвор, отколкото за прегръдка. За младежите бяха приготвени купи с плодове, странни одежди, а в средата на стаята имаше вана с гореща вода, от която се вдигаше пара.
— Тази вода е прекалено гореща за пиене или накисване на листа — отсече Дуротан.
— Тя е за къпане — отвърна дренаят.
— Къпане?
— За измиване на мръсотията от тялото — поясни Ресталаан.
Оргрим го стрелна с поглед, но Ресталаан изглеждаше напълно сериозен.
— Ние не се къпем — измърмори Оргрим.
— През лятото плуваме в реката — допълни Дуротан. — Може би това е нещо подобно.
— Няма нужда да правите нещо, което не ви допада — каза Ресталаан. — Банята, храната, дрехите — това са неща за ваше удобство. Пророка Велън очаква да ви види след час. Тогава ще дойда да ви взема. Има ли нещо друго, от което се нуждаете?
Младежите поклатиха глави. Ресталаан кимна и затвори вратата след себе си. Дуротан се обърна към Оргрим.