— Опиши ми този чук все пак. Сигурно е могъщо оръжие.
Оргрим отново засия.
— Огромен е! Камъкът е черен и тъп, и здрав, а дръжката е грижливо изсечена от дърво. През годините е трябвало да бъде подменяна, но по камъка няма и една драскотина. Нарича се дуумхамър, защото когато притежателят му го понесе в битка, той обрича врага на гибел.
— Разбирам — каза усмихнато Велън.
Оргрим само загряваше.
— Но има и още едно пророчество — продължи той. — Казано е, че последният от рода Дуумхамър ще използва чука, за да донесе първо спасението, а после и гибелта на всички орки. После той ще попадне в ръцете на някого, който не е от клана на Блекрок и всичко отново ще се промени и оръжието пак ще се използва за справедливи цели.
— Това е мощно пророчество — отбеляза Велън.
Той не каза нищо повече, но Дуротан потръпна. Този човек бе считан за Пророк. Дали знаеше, че пророчеството на Дуумхамър ще се сбъдне? Дали Дуротан смееше да попита?
Оргрим продължи да описва чука в красиви детайли. Дуротан, който бе виждал въпросното оръжие, спря да го слуша и се загледа във Велън. Защо това същество толкова се интересуваше от тях?
Дуротан бе чувствителен младеж и знаеше. Той беше дочул откъслечни неща от родителите си, които се тревожеха за тази чувствителност. Майка Кашур дори ги беше укорила и ги беше посъветвала да се притесняват за важните неща и да „оставят момчето на съдбата му“. Дуротан познаваше престорения интерес и беше сигурен, че може да го долови дори у дреная. Но блестящите сини очи на Велън бяха чисти и фокусирани, грозноватото му лице бе открито, а въпросите му — искрени. Той наистина искаше да разбере повече за орките.
И колкото повече научаваше, толкова повече сякаш се натъжаваше.
„Ще ми се Майка Кашур да бе тук вместо мен“, изведнъж си помисли Дуротан. „Тя щеше да прецени тази възможност по-добре от мен или Оргрим.“
Когато Оргрим привърши с описанието на дуумхамъра, Дуротан попита:
— Може ли да ни разкажеш за дренаите, Пророче? Ние знаем много малко за вас. През последните няколко часа научих повече, отколкото орките са разбрали през последния век.
Велън обърна блестящите си сини очи към Дуротан. Дуротан искаше да избегне погледа му, но не защото го беше страх от него, а защото никога не се бе чувствал толкова… ясно видян.
— Дренаите никога не са отказвали информация, млади Дуротан. Но… мисля, че ти си първият, който някога я е поисквал. Какво искаш да знаеш?
„Всичко“ — искаше да отвърне Дуротан, но все пак уточни въпроса си.
— Орките не са срещали дренаи допреди двеста лета. Ресталаан каза, че сте дошли тук с огромен кораб, който може да лети в небесата. Кажи ми повече за това.
Велън отпи глътка от питието си, което според Дуротан имаше вкус на лято, и се усмихна.
— Ще започна с това, че истинското ни име не е дренаи. Тази дума означава… „изгнаници“.
Дуротан зяпна.
— Бяхме в конфликт с другите от нашия свят. Избрахме да не продаваме хората си в робство и затова бяхме прокудени. Отне ни много време да намерим подходящо място, където да заживеем, място, което да наречем свое. Влюбихме се в тази земя и сега я наричаме Дренор.
Дуротан кимна. И преди беше чувал това име. Харесваше му как приляга на езика му, когато го произнася, а и орките нямаха име за това място, наричаха го просто „свят“.
— Това е наше име и ние не сме толкова арогантни да мислим, че и орките ще го използват. Но така нарекохме тази земя и изпитваме дълбока обич към Дренор. Това е красив свят, а ние сме виждали много други.
Оргрим зяпна.
— Виждали сте други светове?
— Така е. И сме срещали различни народи.
— Народи като орките?
Велън благо се усмихна.
— Няма други като орките — каза той, а в гласа му прозвуча уважение. — Вие сте уникални за нас.
Дуротан и Оргрим се спогледаха и се понаместиха в столовете си с изправени рамене.
— Но да, преди да стигнем до тази земя, пътувахме доста. И сега сме тук и тук и ще останем.
Дуротан изгаряше от желание да пита още — колко дълго са пътували, каква е била родната им земя, защо я бяха напуснали. Но имаше нещо в безвременното лице на Велън, което казваше, че макар и готов да задоволи интереса му, дренайският водач няма да сподели точно тази история.
Затова той реши да го попита как дренаите използват оръжията и магията си.