— Аз съм Оргрим от рода на Телкар Дуумхамър10 и клана Блекрок11 — прошепна гордо младокът.
Дуротан остана впечатлен. Макар родът на Дуумхамър да не беше лидерски, беше много добре познат и уважаван.
— Аз съм Дуротан от рода на Гарад и клана Фростулф — отвърна той.
Сега беше ред на Оргрим да реагира на факта, че седи до наследник на друг клан. Той кимна одобрително.
За кратко те просто седяха и се наслаждаваха на триумфа от дръзката си постъпка. Дуротан започна да усеща как студът и влагата се процеждат през дебелото му кожено наметало и стана на крака. Той отново посочи към събралите се орки и Оргрим кимна. Те внимателно надникнаха иззад дървото, опитвайки се да дочуят какво си говорят. Сега със сигурност щяха да разберат тайните, за които и двамата жадуваха. Сред пращенето на огромния огън и дълбокия, монотонен ритъм на барабаните, към тях долетяха гласове.
— Тази година шаманите са много заети заради треската — каза Гарад, бащата на Дуротан.
Той се присегна и погали огромния бял вълк, който дремеше до огнището. Звярът, чиято бяла козина го отличаваше като Фростулф, издаде тих напевен звук на задоволство.
— Докато някое от малките оздравее, друго се разболява.
— Аз пък вече съм готов за пролетта — каза друг мъжки, който се изправи и хвърли една цепеница в огъня. — И с животните не ни беше лесно. Когато се подготвяхме за празника, едва откривахме клефтхуфи.
— Клага прави чудесна супа от кокалите им, но не иска да каже какви билки добавя — каза трети, поглеждайки към женската, която държеше бебе.
Въпросната женска, явно Клага, се засмя.
— Единственият, който ще получи рецептата, е това малкото, когато порасне достатъчно — отвърна Клага и се усмихна.
Дуротан остана изумен. Той се обърна към Оргрим, по чието лице бе изписано същото удивление. Това ли беше толкова важно и тайно, че на децата им беше забранено да напускат палатката, за да не го чуят? Обсъждане на болести и билки?
На яркото лунно сияние Дуротан ясно виждаше лицето на Оргрим. Веждите на другия младеж се сключиха намръщено.
— Ти и аз можем да измислим нещо много по-интересно от това, Дуротан — каза той с тих, дрезгав глас.
Дуротан се усмихна и кимна. Той беше сигурен в това.
Празникът продължи още два дни. През деня или през нощта, когато двамата можеха да се измъкнат заедно, те се предизвикваха взаимно, за да сравнят уменията си. Бягане, изкачване, сила, равновесие — всичко, за което можеха да се сетят. И всеки побеждаваше другия така, сякаш се бяха наговорили да се редуват. Докато не дойде и последният ден. Оргрим открито призова към пето предизвикателство, което да определи победителя и нещо в Дуротан го принуди да заговори.
— Да не се състезаваме по обичайния начин — каза Дуротан, без дори да осъзнава откъде се бяха появили думите му. — Нека направим нещо съвсем различно от историята на орките.
Светлосивите очи на Оргрим проблеснаха, докато се навеждаше напред.
— Какво предлагаш?
— Нека сме приятели.
Тежката и мускулеста челюст на Оргрим увисна.
— Но… ние не сме от един клан! — Той отвърна с тон, който означаваше, че Дуротан все едно е предложил приятелство между велик черен вълк и кротък талбък12.
Дуротан махна пренебрежително с ръка.
— Ние не сме врагове — каза той. — Огледай се. Клановете се събират тук два пъти в годината и в това няма нищо лошо.
— Но… баща ми твърди, че точно защото се събираме толкова рядко, успяваме да запазим мира — продължи Оргрим.
Той сбърчи угрижено вежди. Разочарование вгорчи думите на Дуротан.
— Добре тогава. Помислих, че си по-смел от останалите, Оргрим от рода Дуумхамър, но не си по-добър от тях… Ти си плах и срамежлив и не желаеш да видиш възможностите отвъд общоприетите неща.
Думите дойдоха от сърцето му и, ако Дуротан ги беше премислял и планирал със седмици, нямаше да може да се изрази толкова добре. Кафявото лице на Оргрим потъмня, а очите му заискриха.
— Аз не съм страхливец! — изръмжа той. — Никога не отказвам предизвикателство, недодялан Фростулф!