Михаил Колцов
Възхвала на скромността
Уж че в град Казан, на улица Проломная били живеели един до друг четирима шивачи.
Клиентелата — слабовата, конкуренцията — от люта по-люта. И за да се възвиси над съперниците си, шивачът Махоткин окачил табела: „Изпълнител на мъжки и дамски фасони — първи в град Казан“.
И тогава другият взел, че изписал „Майстор Едуард Вайнщайн — всеруски крояч по най-евтините цени“.
Налагало се третият да вземе още един тон по-нависоко. Поръчал огромна ламаринена фирма с художествено изографисани фигури па кавалери и дами: „Световноизвестният професор Ибрахимов — по последната дума на модата в Европа и Африка“.
Какво му оставало на четвъртия? Четвъртият надхитрил всичките. На неговата фирма кратко и ясно пишело: „Аркадий Корнейчук — най-добрият шивач на нашата улица“.
И народонаселението, както твърди тази стара-прастара история, се юрнало при четвъртия шивач.
И изхождайки от здравия смисъл, било право.
Нали сте виждали да марширува по улицата стегнат, юначен боен полк. Пред полка — командирът. Пред командира — оркестърът. Пред оркестъра — барабанчикът. А пред барабанчика бие крак и пищи от възторг босоного хлапе; краят на бялата му ризка се подава отзад през скъсаното му дънце.
Хлапето е най-отпред. Не е ли тъй?
С огромен порив и напор, стегнала яки мишци, стиснала зъби, съсредоточила физически и морални сили, нашата страна, толкова изостанала в миналото, се е устремила напред и държи курс към първото място в света, към първото място във всички сфери — на производството, потреблението, благосъстоянието и здравеопазването, на културата, науката, изкуството и спорта.
Курсът е верен. Посоката е определена без каквито и да било неизвестни. Социалистически строй, липса на експлоатация, огромен национален доход на базата на планово стопанство и преди всичко собственикът на този доход — кипящият от енергия и мощ съветски народ, неговата партия, неговата младеж, неговите първенци — стахановците, неговата армия, неговата вяра в себе си и в своето бъдеще — какво може да устои на всичко това?
Но въпреки че изходът на съревнованието е предрешен, само по себе си съревнованието не се води на шега. Борбата е трудна, нужни са много усилия, снизхождение никой няма да ни окаже, няма да ни дават подаръци. Пък и по дяволите тия подаръци. Нека спора решават фактите, както са го решавали и досега.
Затова е досадно, затова те хваща яд, когато сред звуците на бойния марш се промъкват хлапашки крясъци, когато стройният пушечен залп се нарушава от пукотевицата На детските пушкала.
Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш, когото и да попиташ, кой каквото и да прави — всеки прави само най-доброто в света.
Най-добрите в света архитекти строят най-хубавите на света сгради. Най-добрите в света обущари правят най-хубавите на света ботуши. Най-добрите в света поети пишат Най-хубавите на света стихове. Най-добрите актьори играят в най-хубавите пиеси, а най-добрите часовникари произвеждат най-хубавите на тоя свят часовници.
Дори самият израз — „най-хубавите в света“ — е станал неразделна част от словесния асортимент на всяко дрънкало — на която и да било тема, за каквото и да се отнася. Без това „най-хубавите в света“ те не отварят уста, та ако ще да става дума за събирането на празни бутилки или данъка за кучетата.
Наскоро бяхме в библиотеката на един московски район. Беше сравнително чисто и подредено, добре проветрено. Похвалихме също Така-вежливото отношение към посетителите. Похвалите ни обаче не направиха особено впечатление на завеждащата. Тя с достойнство отговори:
— Естествено… Та това е най-добрата в света организация на работата. И чужденки идваха, и те го казаха.
На тази струя на самохвалство и високомерно пъчене почти никой не противодействува. Мнозина дори я поощряват. Особено пресата. Събитията и явленията се описват или с черни, или със златни бои. Или магазинът е лош — значи, изобщо не е магазин, управителят е пияница, продавачите — мошеници, стоката — боклук, или магазинът е добър — тогава това е най-добрият магазин на света и никъде, нито в Европа, нито в Америка няма и не може да има подобен нему.
Предприятието още не е пуснато В Ход, хотелът още не е отворен и жилищният блок не е построен, и филмът Не е прожектиран, а чевръстите врабци вече чикчирикат по вестникарските клонки:
„Новата баня ще бъде обзаведена в съответствие с новия усъвършенствуван принцип на инженер Ватрушкин, а именно: ще има както студена, така и топла вода. За първи път се въвежда обслужване на всеки посетител с индивидуален чаршаф. За първи път в света ще бъдат радиофицирани и телефонизирани парилните помещения, благодарение на което къпещият се ще може, както си лежи в парилнята, да изслушва радиокурс по хигиена и направо от парилнята да направи по телефона всякаква справка или да се абонира за което и да било списание.“