"По организация на работата хотелът се равнява на най-добрите образци на американските хотели, макар че в много отношения ги превъзхожда. Всяка хотелска стая е снабдена с индивидуален ключ. Всеки от живущите тук ще може да си поръчва по телефона такси. Използувайки специално поставената на сградата на хотела пощенска кутия, живущите могат да пращат писма за който и да било пункт — както в СССР, така и в чужбина.
„По производството на стенни часовници с махало и гири съветските часовникарски фабрики здраво държат първото място в света.“ „След боядисването на фасадите и поставянето на дъгови улични лампи улица Петровка ще се нареди сред най-красивите улици в света, оставяйки подире си Унтер дер Линден, Бродуей, Елисейските полета и Нанкингрод.“
И майсторът на кинематографа, издокаран с голф и три четвърти шарени — цвят „гуано“ — чорапи, уверено боботи пред репортера:
— В лицето на своите най-добри представители нашата първа в света кинематография се готви да създаде нови велики филми. Лично аз по-специално напрегнато размислям над сценария на своята нова поредна епопея. Сюжетът още не е намерен. Отсега обаче е ясно, че по своята оригиналност този сюжет ще бъде безпрецедентен. Не са определени също така мястото на снимките и актьорският състав; но определено може да се каже отсега: районът, в който ще се снима филмът, ще бъде най-живописният в света, а актьорската игра ще остави зад себе си всичко, което е направено досега през настоящото столетие…
Ако ли пък някой директор на един малък гигант по гладене на панталони е изостанал от живота и не се сеща самичък, репортерът умело, като цирков дресьор, го вкарва в рамките на исканата терминология.
— Значи, реконструкцията на ръба на панталоните се осъществява по метода „експрес“?
— Безусловно. Ами че как? Само експрес …
— Интересно… Чикаго в центъра на един работнически квартал… Растем, догонваме… А това там какво е? На табуретката?
— Това ли? Ами… вестник, „Вечерная Москва“.
— Значи, малка читалня за удобство на чакащите… Смело! И естествено — саксия с цветя. Малката уютно озеленена читалня дава назидателен урок на американските магнати на ютията как трябва да се обслужват нарасналите потребности на трудещия се и неговите крайници… Нали така?
— Безусловно. Ами че как?
Тази глупава пукотевица с детски пушкала е още по-обидна, защото наред с всичко това наистина се води истинска борба за първо място в света и то наистина се достига с истински цифри и факти.
Нали е факт, че нашата страна стана първа в света по производство на трактори, комбайни и други селскостопански машини, по производство на синтетичен каучук, захар, торф и много други машини и материали. Не е ли смешно наред с всичко това да се хвалим с първо място по производство на стенни часовници с махало и гири?
Излязохме на второ място в света по производството на чугун, злато, риба.
Съсредоточавайки всички мисли на младата си глава, — Ботвиник спечели първото място в международния шахматен турнир. Но дели това място с един чехословак. Ботвиник обаче събира сили, готви се за нови схватки за международно, за световно първенство.
Нашите работнически момчета излязоха на бой с най-добрия буржоазен футболен отбор на Франция. Засега паднаха, факт. Но паднаха със съвсем приличен резултат. Вярваме, че скоро ще се реваншират. Но и това ще ни се признае само въз основа на неумолимия факт: трябва да го покажат цифрите на таблото на футболното игрище и никой друг.
Парашутистите на Съветския съюз държат световното първенство по своята с нищо несравнима смелост. Трима млади герои биха рекорда по издигане със стратостат, но заплатиха това с живота си — нима хвалбите на ония, които без основание, без проверка приписват на своята работа израза „най-добро на света“, не е оскърбление на тяхната памет!
А проверката на световното качество трябва да започва от твоята собствена улица.
Съгласно признанията на всички авторитетни специалисти московското метро е несравнимо по-хубаво от всички подземни железници на земното кълбо. Но то и само по себе си е хубаво, наистина е хубаво тук, в Москва, за жителите на московските улици. Московчанинът би се усъмнил в световните качества на своето метро, ако пътуването с метрото му създаваше мъки.
Хайде да си представим следната картина: