Часовникарски магазин. Влиза купувач, чужденец на вид, солиден, важен, взискателен. Иска джобен часовник. Но от най-хубавите.
— Бихте ли желали една „Омега“, моля? Чудесен часовник, стара швейцарска фирма.
— Знам. Не. Искам нещо по-добро.
— Тогава „Лонжин“?
— Още по-добро.
— Хм, какво тогава? Може би ще вземете последния модел на „Мозер“?
— Не. Искам нещо още по-добро. Нямате ли от вашите, московските „Точмех“?
— Имаме, разбира се. Но са много скъпи.
— Нищо че са скъпи, затова пък — за цял живот. Всичките тия остарели швейцарски дрънкулки и у нас мога да си ги купя A oт Москва искам да си взема един истински „Точмех“…
Ще чакаме тази вълшебна картина по-скоро да стане строго установен факт. А докато не е станала, наред с всичко друго здраво да държим първото място в света по скромност.
1936