Към него се прибавя и ламтежът на мнозина за необикновени преживявания, но те напълно забравят, че и най-загадъчният феномен, който са в състояние да регистрират земните сетива, загубва всяка стойност, когато същите тези физически сетива откажат един ден да им служат...
Който не отхвърли от себе си всичко, което го скрива от земното му съзнание — такъв, какъвто може во веки да пребъде в Духа Божи, във вечното Битие,--така и не
ще успее да се съедини със своя жив Бог!
Как би могъл някой изобщо да се надява, че ще постигне това единение във Вечността, след като продължава да се кичи с всевъзможни маскарадни дрипи!?!
По този начин той може само да извика на живот сили, които ще направят просто непроходим за него пътя към Бога, защото единствен богосъчетаният е в състояние да надвие с духовното си могъщество силите на мрака, пробудени от глупеца в заблудата му, че с тяхна помощ ще се извиси до божес-
твено прозрение.--
Само един наивен невежа би могъл да отрече с лека ръка съществуването на тези мрачни сили.
А който гледа на света с открити очи, ще се натъква по-често, отколкото би желал, на техните злокобни следи.
Изкусни познавачи на всякакъв вид маскировки, те са истинските невидими кукло-води на марионетките от карнавала на окул-тизма!---
ВЪТРЕШНИ ГЛАСОВЕ
Още в най-древните съобщения за миналото на човечеството на тази планета се споменава за отделни хора, които в определени часове, по определени поводи и на определени места са чували „гласове“, доловими единствено от техния слух и тълкувани по различен начин в зависимост от степента на вътрешното прозрение и от религиозните представи на тези хора.
За този, който ги чува, няма и сянка от съмнение, че произнасящият ги глас принадлежи на друго, съвсем различно от самия него, същество.
Той би отхвърлил най-категорично предположението, че водел диалог всъщност със себе си, „драматизирайки“, така да се каже, своите собствени мисли, макар да не липсват хора, които наистина водят такъв вътрешен разговор със себе си, и то с твърдото убеждение, че са под наставничеството на някакво духовно същество.
Сигурна преценка е възможна в дадения случай само въз основа на събран собствен опит, също както и истинската компетентност в областта на изкуството не се постига само с учене, а е преди всичко плод на богат личен опит.
Който често е чувал в себе си истински вътрешни гласове, не може да бъде по никой начин заблуден от какъвто и да е разговор със самия себе си.
Много по-трудно обаче е да се определи с достатъчна сигурност произходът на чуваните гласове.
Налице е една твърде лековерна готовност да им се приписва най-възвишен духовен произход, особено когато все още липсва разбирането, че невидимите същества, стоящи зад тези вътрешни гласове, са изключително неравностойни помежду си.
Хора, дотолкова лишени от суетност и високомерие, че изглеждат просто смазани от необосновано чувство за малоценност, изведнъж избиват в другата крайност: — смятат се за „оръдия Божии“ и безапелационно настояват цял свят да им се кланя доземи заради уж постигналото ги осенение, без да подозират, че тъкмо това тяхно поведение е най-неоспоримото доказателство колко измамни всъщност са вътрешните гласове, на които дават ухо.
Непрекъснато се убеждаваме, че дори твърде скептично настроени натури загубват всяка предпазливост, щом самите те бъдат споходени от вътрешни преживявания, които преди това толкова упорито са отричали.
Каквото и да каже сега говорещият в тях глас, те го приемат със сляпо доверие, най-вече ако твърди, че принадлежи на някое особено издигнато духовно същество, едва ли не на самия „Бог“.
А последва ли и съобщение, че въпросният човек бил натоварен с висока „мисия“ и затова трябвало да се чувствува избраник, призван да ощастливи човечеството, като изпълни някаква специална поръчка, всеки помисъл за критична оценка на вътрешния глас изчезва безследно, а всъщност единственото сигурно нещо на първо време е, че действително е бил чут глас, без да има каквато и да