е гаранция дали той наистина произлиза от посочения от самия него източник. —
Дочулият вътрешен глас човек се намира в положение, твърде сходно с онова, в което се озовава и повиканият по телефона.
Обадилият се може да е някой изпечен мошеник, но това няма да му попречи да си припише най-високи титли и санове, тъй като много добре разбира, че няма никакви шансове да постигне престъпната си цел, ако не се представи като напълно достоен за доверието на повикания.
Но кой би изпълнил, ако не е останал без капчица ум, едно съдбоносно поръчение само въз основа на телефонно обаждане?!
Нима всеки малко от малко предпазлив човек не би се първо постарал да получи някаква гаранция, преди да се поддаде нц натрапчивите внушения, отправени по телефона от някакъв непознат?!?
Повиканият от вътрешен глас също не вижда обадилия му се и няма никаква възможност да провери истинността на полученото съобщение, освен ако не е бил вече запознат с някои отличителни белези, позволяващи да бъде веднага разкрит всеки опит за измама.
Нека сега се спрем накратко върху най-важните от тези отличителни белези!
Първо:
Всеки, който смята, че чува вътрешен „глас“, възприеман като произхождащ от едно невидимо и явно отделно от самия него същество, нека не забравя, че има безброй невидими същества от най-различен вид, които при определени предпоставки могат да му проговорят с вътрешен глас, и че голямата част от онези представители на невидимия свят, за които е най-лесно да се изявят по този начин, са от крайно съмнително естество, затова той трябва да направи всичко възможно да не попадне под тяхно влияние.
Извънредно редки са случаите, когато едно наистина духовно същество, стоящо на по-високо стъпало от земния човек, му „за-
говорва“ с вътрешен глас, — а когато това действително стане, чуващият го трябва да е достигнал вече една много висока степен на духовно развитие. —
Който чувствува, че не се е издигнал още на такава духовна висота, нека най-решител-но отхвърли всеки вътрешен глас, Колкото и съблазнителни средства да използва той, за да спечели доверието му!
Второ:
Всеки „глас“, който се възприема като произхождащ от някое невидимо същество, трябва незабавно да бъде оставен без каквото и да е внимание, ако думите му са доловими не само за вътрешния духовен слух, но и за външното физическо ухо!
В най-добрия случай тук имаме работа с едно не съвсем невинно нервно разстройство, така че не е зле веднага да се потърси лекарска помощ. —
Много по-тежко обаче е положението, когато на невидимите същества от физическия свят се е удало вече да поставят в такава
зависимост своята клета човешка жертва, че тези гласове биват възприемани като външно акустично явление и без клинично доказуеми нервни смущения. —
Няма никакъв смисъл да се борим активно с тях — единственото ефикасно средство е пълното им и систематично пренебрегване в течение на продължителен период от време!
Трябва да се избягват всички места и всички обстоятелства, за които се предполага, че са благоприятствували досега чуване-то на такива гласове!
Окончателното спасение от тях е наистина възможно, но необходима предпоставка за него е „обладаният“ при никакви обстоятелства да не оказва занапред каквото и да е внимание на тези гласове и да се отнася към тях като към всеки друг шум без особено значение.
Трябва да се пази много внимателно от всяко чувство на страх, без същевременно да заема враждебно нападателна позиция.
Каквито и послания или „заповеди“ да му отправят гласовете, той не бива да им обръща внимание —- не бива дори да се замисля какво всъщност искат да му кажат те!
Усилният външен труд, разумните занимания на открито, благоприятното обкръжение, изобщо стремежът да се избягва Колкото може повече самотата — това са най-важните средства за спасение от нежеланото господство на невидимите паразити.
Всеки, който е бил нападнат от тях, може да се смята направо за щастлив, ако — след упорито игнориране на техните прояви — успее в крайна сметка да си върне свободата и да стане отново господар на себе си.