Тогава злото ще бъде сведено до обусловените му от предишни грешки граници и ще бъде лишено от възможността да се разраства допълнително.
Съчетаната вяра на многото отделни хора, освободили се от всеки страх, ще привлича занапред само доброто, също както по-рано, отдадена на страха, е привличала само зло. —
Доста неща, скрити в областта на възможното, така и не виждат бял свят, докато не бъдат извикани на живот от силата на човешката вяра!
Така можем да предизвикаме и зло, и добро!
Повярвайте ми! Моите предупреждения срещу магията на страха съвсем не са празна игра на думи!
Макар думата „магия“ да е принизена в наши дни до обикновено модно клише, трудно е да минем без нея, когато имаме намерение да говорим за обсъжданите тук неща.
Древните, познавали все още от собствен опит магическата сила на човешката вяра, са говорили за „бяла“ и „черна“ магия според това дали използването на една и съща по начало сила води до добри или до лоши последици.
Днес ние се смятаме в правото си да осмиваме „суеверието“ на предците — така наричаме сега тяхното знание, — но и до ден днешен няма нито един човек на тази земя, който с всичките си мисли, думи и постъпки да не упражнява всекидневно и всекичасно магически въздействия както в собствения си живот, така и в живота на околните! —
Само че днес ние не знаем вече за своята сила и смятаме за „празна работа66 нещо, което винаги и навсякъде е водело до най-значими последици.---
Търсим причината за злото във външния свят и признаваме само механичния ход на събитията, докато всъщност извикваме на живот злото със собствената си сила и чрез магията на страха, която със същата сигурност привлича онова, от което се страхуваме, както ведрото упование в крайна сметка ни дарява — въпреки всички несгоди — отдавна жадуваното.--
Премалцина знаят и днес още от собствен опит, че това е така, а онези, които го знаят, едва ли биха се усъмнили в моите думи.
Те познават магията на упованието и отдавна вече я практикуват вместо магията на страха — често пъти след като горчивият опит им е отворил очите.
Тази магия на упованието има днес по-голямо значение от когато и да било, — един-
ствено тя е в състояние да удържи победа над магията на страха!
Никой не би отрекъл, че ходът на земния живот може да ни поднесе цял куп крайно нежелателни неща, от които бихме предпочели да останем Колкото е възможно по-надалеч.
Вън от съмнение е също, че понякога страхът ни предпазва от погрешни действия, създавайки у нас представа за лошите последици на тези действия.
Страхът може да ни научи да избягваме злините и в тази си изява той е животос-пасителен закрилник.
Само когато разпалва въображението, рисувайки всевъзможни ужаси, които може би така и не биха се „случили“ в действителност, или пък са станали вече неизбежни, той, с помощта на действената човешка вяра, се превръща в привличаща злото сила.
Страхът няма никога да ни научи да избягваме онова, което е неизбежно и което можем да преодолеем само като го изтърпим!
Неизбежното зло не може по никой начин да бъде смекчено от страха, че то би могло да ни сполети!
Този страх само би подкопал силата, необходима ни, за да понесем неизбежното така, че то да не ни смаже напълно. —
А нещата, които можем да избегнем, но от които въпреки това се боим, твърде лесно стават наистина неизбежни тъкмо под магическото въздействие на страха ни!
Разбира се, никаква магия на упова-нието не е в състояние да предотврати едно неизбежно зло.
Нейната роля е да не позволява на пре-дотвратимото зло да премине от сферата на възможното в сферата на действителното: — да отклонява не една надвиснала заплаха, — като същевременно привлича магнетично онова, на което се надява. —