Проявеният свят може дотолкова само да бъде повлиян от божественото, от духовното, Доколкото божествено-духовната воля може да въздействува върху него, без да влиза в противоречие със самата себе си.
И най-малкото божествено влияние върху този свят на явленията би било невъзможно, ако причинните връзки между събитията бяха толкова твърдо установени, Колкото е готова да предположи човешката мисъл...
Както действието на силовите комбинации, интерпретирани от човека като „природни закони“, съвсем не е неизменно, така и посоката, в която се подреждат звената на причинната верига на събитията, си остава относително подвластна на духовната воля, но цялото могъщество на духовно-божествената воля се свежда само до тази съвсем относителна податливост на причинно обусловените събития и не може да надхвърли границите, на които същата воля се натъква в себе си : — граници, поставени от самата нея от веки и во веки...
Служейки си с думите на простодушията вяра, бихме могли да кажем: — Бог може наистина да въздействува до известна степен върху земните събития, обаче волята му си остава винаги зависима от собствения му присъщ закон, така че всяко негово влияние е осъществимо единствено чрез използване на произтичащия от същата воля начин на действие на силите, творящи земните явления. —
Хората могат да бъдат по всяко време сигурни, че Бог ще предотврати всички беди на тази земя, които може да предотврати, затова всякакви упреци към Бога, задето не ни е спестил едно или друго изпитание, намират своето мнимо „оправдание“ единствено в глупавото предположение за материалното Божие „всемогъщество“ — схващано като постоянна възможност за изменение на хода на събитията, — ето защо подобни упреци не са нищо друго освен богохулство от „незнание—
Необходимо е да се разбере и неоспоримият факт, че всяка промяна на посоката при причинните връзки, обуславящи земните събития, може да бъде осъществена от Бога единствено чрез един човешки дух: — с други думи, че всяко Божие въздействие върху земния живот се нуждае от човека и от готовността му да проправи пътя за подобна възможност, независимо дали това става чрез съзнателна нагласа на човешката воля, или чрез пасивната й всеотдайност в молитва.
Всяка твар очаква да бъде спасена от синовете Божии!
Но знаейки всичко това, човек не бива да очаква невъзможни неща и следва винаги да помни, че истинското Божие „всемо-гъщество“ е от веки обусловено от волята за самопроявление и не може да действува срещу тази самоопределеност, защото това — ако изобщо беше възможно — би било равносилно на самоунищожение.--
И така, вечното божествено Битие е наистина „всемогъщо“, Доколкото всеки „проявен“ живот е свидетелство за могъществото на това абсолютно Битие, — но не и в смисъла на обърканото твърдение, че Бог можел да даде друг облик на обусловения от собственото му Битие, но откъснат и про-ггшво-поставен на Него, „проявен“ живот, — облик, различен от онзи, който е определил от веки самият Той по силата на вътрешно присъщата си Необходимост.--
От най-дълбока древност толкова хора полагат усилия да държат в хипноза човешките души посредством крайно погрешната представа за някакво „Божие всемогъщест-во“, което е всъщност невъзможно...
Време е наистина да се сложи край на тази омая, за да не остане човекът без всяка вяра в Бога! —
Да познаваме границите на всемогъщес-твото, ще рече да разберем най-после истински Вселената като проявление на пълното вечно могъщество!---
новият живот
Многобройна в наши дни е групата на търсещите, които жадуват за Светлина.
Още по-многобройна обаче е армията от пленници на земята, за които е непознат поривът, тласкащ търсещите към Светлина. —