Без да си дава сметка за собствената си ограниченост, човекът, подвластен на своето обвързано със земята преживяване, е убеден, че всички възможности за човешки опит се изчерпват с онова, което е достъпно за него и себеподобните му.
Когато види други да търсят пътя към Духа, пленникът на животното в себе си ги смята за безнадеждни глупци.
За него „дух“, това е неговата мисъл и той не разбира езика на своите братя, преду-гаждащи една Действителност, за която мисълта му не знае абсолютно нищо.
Той наистина си е измислил някога рая и ада, но по-късно е успял отново да разруши тези порождения на мисълта си, затова се чувствува в пълното си право да заключи въз основа на собствения си опит, че високата цел на търсещите е само призрачен мираж на една измислена „действителност“, който може да бъде тъй лесно сринат по логически път, както и измислените царства на собствения му мисловен свят. —
Така дълбочината и размахът на човешките възможности за преживяване си остават непознати за твърде много хора, понеже те вярват, че са намерили „Духа“ в тесния кръг на своята мисъл, смятат я за сигурна опора и не чувствуват вътрешна потребност да търсят субстанциалния Дух там, където той единствено може да бъде намерен: — в непостижимото за мисълта изживяване! —
Ала някои търсещи, макар и отдавна разбрали, че субстанциалният Дух не може да се опознае чрез мислене, забравят, че до това „изживяване“ могат да стигнат само дълбоко вътре в себе си.
Затова мнозина от тях се стремят към
нечувани преживявания във външния свят, без да съзнават, че и най-внушителното външно преживяване не е в състояние да доведе до онова вътрешно просветление, което хвърля светъл лъч върху всяко мрачно ъгълче на познанието, защото опознаващият се е съединил със самата Светлина на Духа. —
Дори вътрешното преживяване има трайна стойност дотолкова, Доколкото е предвестник на такова съединение с Духа. —
висшата цел обаче е такова вътрешно преживяване, което да не е вече свързано с каквото и да е отделно преживяване!
Тогава се преживява: — ЕДНО НОВО БИТИЕ!
Едва това ново Битие преобразява всяко преживяване, — както във вътрешния, така и във външния свят.
Тогава търсещият е постигнал вече нов живот!
Живот, тъй богат на съдържание, че заличава завинаги всеки по-раншен ламтеж
за чудеса. —
Какъв интерес може да представлява „чудото“, търсено от сляпата тълпа през всички времена във външния свят, за онзи, който изживява в самия себе си върховното, надхвърлящо всички представи чудо?! —
Той знае, че всички „чудеса“, които най-разюзданото въображение би могло да си представи в нашия външен свят — при условие че наистина е възможно да се случат, — биха останали само в рамките на физическия свят: — лишени от каквато и да е стойност и въздействие, след като бъде напуснато животинското тяло на тази земя...
Известно му е наистина за една магия, която с помощта на висши сили твори дори в земния , живот неща, непостижими за каквито и да е земни изкуства, — но той не се подлъгва от подобни явления, оставащи скрити за земното познание, понеже в Светлината на Духа за него става ясно, че всичко постигнато по този начин представлява само разширяване на обхвата на земните процеси,
но не и свидетелство за вечния Дух, който, извисен далеч над тези неща, се изявява в човешкия дух — за духа на човека, — като негово вечно Праначало.--
Така той става помощник на онези, които Духът е подготвил в човешкия дух като свое проявление в човешка форма, носейки Светлина на всички жадуващи за нея.
Далеч от всякакъв ламтеж за чудеса, той ще съумее да различи със сигурен поглед истинските чудеса на всекидневния живот и ще разпръсква всяка тъма около себе си чрез просиялата в самия него Светлина. —