Той познава новия живот, охулван навсякъде около него от заложниците на земята, но оставащ недостъпен за тях, докато са все тъй в плен на земноживотинския мрак...
*
Който се задоволява с едва разпръснатата от мъждукащото пламъче гробовна нощ, в която пребивава като пленник на земното
животно, той не би могъл да бъде спасен и от „Светещите на Прасветлината“. —
Спасение може да намери единствено онзи, който иска сам да се спаси! —
Ала нека бъде напълно сигурен, че никакви „чудеса“ в сферата на земните събития не са необходими, нито дори „полезни“ за него, ако сериозно се стреми към Светлина! —
Духът винаги избира най-простия път, щом поиска да се разкрие на един човешки дух, като се съедини с него.
У мен се надигат сериозни съмнения, когато чуя някой да казва, че се чувствувал призван от Духа, и в същото време ми разправя за някакви „чудеса“, доказващи автентичността на подобен призив. —
Има винаги голяма доза суетност и духовно високомерие в самонадеяната претенция, че Духът трябвало да засвидетелствува за себе си чрез някакви особени външни знаци: — чрез възможността да се преживеят неща, с каквито не може да бъде удостоен „все-
Който е наистина призван да преживее подобни неща, те го спохождат ненадейно и той изведнъж се оказва изправен пред такова преживяване, без да го е нито търсил, Нито дори очаквал.
Тогава това преживяване е действително изпълнено с духовен смисъл и откровение. —
А който тича след „чудеса“, ще бъде удостоен само с фокусите на „преизподнята“ и всеки, който тръгне да търси вълшебници, неминуемо ще попадне в мрежите на ловки шарлатани! —
Искаш ли да постигнеш новия живот — живота в Духа, който не знае смърт, — обуздай тогава страстта си към чудесата и знай, че истинското Божие чудо ще ти се разкрие единствено в собствените ти дълбини! —
С такова преживяване не можеш наистина да се похвалиш пред другите, но аз бих
117
желал да се надявам, че нямаш намерение да постъпваш кощунствено, оценявайки даровете на Духа само Доколкото могат да ти послужат като повод да се изтъкнеш пред хората като „осенен“ от някаква особена „милост“. —
Колкото и невероятно да изглежда, мога за жалост да потвърдя от собствен опит, че съм срещал немалко хора, които са най-сериозно убедени в искрения си стремеж към единение с предвечния Дух в пълно съответствие с духовния Закон, но въпреки това не пропускат случай да се похвалят пред наивните си слушатели с някакви „тайнствени“ преживявания...
С това те само показват колко неизмеримо далеч са се отклонили от пътя към Духа.
Разбери маниакалното желание на тези клети земни твари да се изтъкнат в особена светлина пред теб и не изпадай в страх и тревога, че ти, сериозно устременият към единение с вечния Дух, не си спохождан от подобни странни преживявания!
Ако наистина си тръгнал по пътя, извеждащ към съединение с вечния, субстанциален Дух, потвърждение за това ще получиш по съвсем друг начин.
Не е нужно да променяш абсолютно нищо във външния си живот.
Весели се с веселите и тъгувай, когато те обхване печал!
Радвай се на земните си дни по такъв начин, че да не се боиш от отговорност пред нито един от своите ближни!
Остани здраво стъпил с двата крака на тази наша обичана земя, но не почвай да биеш всички камбани, решиш ли да протегнеш ръце към звездите!--
Не е необходимо — нито дори полезно — всички да знаят, че си един от тръгналите по пътя към Духа! —
Знай, че и аз самият трябваше да извървя докрай този път, преди да мога да поема по другия, нов път, който ме изведе при моите Братя!
От години вече се намирам там, където извънредно рядко се удава на някого да стигне по време на този земен живот.
Години наред нося вест за Светлината на човеците, разбиращи моя език.
Въпреки това мнозина, макар и убедени, че ме познават добре във външния живот, не знаят за мен нищо повече от онова, което обикновено се знае за един добросъвестен човек, отдаден на професионалните си задължения и уважаван просто защото изпълнява както трябва изискванията на всекидневието. —