Ала повечето хора не знаят още кой е бил човекът, произнесъл тези слова, — кои е смятал той за „свои“, понеже се е чувствувал един от тях, и кой е изпратилият го „Отец“...
Светът не е още разбрал колко дълбоки са изречените от него думи:
« Който ме не люби, не спазва словата ми; а словото, що слушате, не е мое, а на Отца ми, който ме е пратил!»--
Неговият „урок“ е самото му съществувание, а животът му е решение на всички загадки, пораждани от земното житие на човека!--
Но само който съумее да обикне онова, което ни се разкрива тук като земно явление, ще стигне в себе си до решението на въпросните загадки!---
Той, който бе ходил някога по земята като най-великия от всички любещи и който живее в духовния си облик и до ден днешен в защитната духовна сфера на земята; — той, когото Любовта задържа тук „до свършека на света“, — не би могъл да се разкрие пред никого, чието сърце не му се разтвори само
чрез силата на Любовта.--
А разкрие ли се в нечие сърце, у този човек няма да има вече място за никакво съмнение, че и на него е отредено възкресение, — същото възкресение, преживяно някога от възвишения Учител, след като бе „свършило“ неговото земно дело на Любовта\---
Забравете всички дълбокомислени съмнения, стараещи се да засенчат сияйно светлата истина на древното благовестие!
Наистина това свидетелство е стигнало до нас видоизменено от преписвачите, които са търсели в него потвърждение на собствените си предразсъдъци и затова са променили текстовете в съответствие със своите схващания, тъй като тесногръдата им мисъл не е била в състояние да схване какво всъщност са искали някога да кажат с тези думи истинските зналци. —
Простете на глупците за стореното от тях и се постарайте сами да намерите червената нишка, извеждаща назад към изначалната истина на текста!
Някои думи ще разпознаете като плод на по-късна измислица, но затова пък толкова по-дълбоко в сърцата ви ще проникне сияйната като звезда истина, запазила се въпреки всичко в древното вестителство.
Вие без съмнение ще разберете, че Възкръсналият не е имал никаква нужда от зем-
ното си тяло, но това само ще укрепи вашата увереност в истинското му възкресение, докато сами не преживеете в себе си свидетелството на отхвърлилия земните окови Учител!---
Аз самият мога да свидетелствувам за него и за действителното му възкресение, както мога да свидетелствувам и за съществуването на физическото слънце; а всеки, който ме познава, знае, че не се числя към хората, робуващи на сънища и фантастични блянове! —
Не искам обаче да вярвате на тези думи, преди сами да сте преживели тяхната истинност в себе си!
Единственото ми желание е да посоча на всички устремени с копнеж към Светлината в тези мрачни дни пътищата, позволяващи им отново сами да намерят неземната Светлина на истината, осветявала земните пътеки на древните, чиято вяра и благочестива простота не е познавала пречките, внасящи толкова смут в душите т днешни-т—
На хиляди ми се удаде да помогна, но други хиляди продължават все още да спят дълбоко, очаквайки да се пробудят от своите страховити сънища!
Мнозина още не знаят, че могат сами да постигнат сигурност и още на земята да преживеят в себе си едно чудо, далеч превъзхождащо всичко, което хората са очаквали, тласкани от жаждата си за чудеса.--
Нека думите ми помогнат за тяхното пробуждане, за да блесне един ден пред всички истината, — истината за възкресението на „Сина Човеческий“/ ----
Който не я преживее в себе си, докато е жив ще я приема само като благочестива легенда или верска догма.
Ще му бъде много трудно да разбере, че жаждата на древните за чудеса е дръзнала да сведе един върховен духовен акт до случка, достъпна за земните сетива...
Едва след като „възкръсне“ в себе си, той ще прозре истината, дала някога повод за това образно тълкуване.