Моят съвет е да престанеш в подобни моменти да се измъчваш и да подготвиш празник за своята душа!
Затвори се в стаята си или излез навън, сред природата, и потърси място, където никой да не те смущава.
При условие че можеш да останеш насаме със себе си, всяко място би било подходящо дори ако си заобиколен с други хора, стига да си сигурен, че те няма да те карат да говориш.
Щом останеш сам със себе си, забрави всичко в теб, което може да ти напомня за всекидневието с неговите мъки и борби.
По-късно ще имаш достатъчно време да оправиш и уредиш всички неща, стараещи се да обсебят днес твоето внимание.
Освободи се от всичко, което не ти внушава чувство на празничност, на радост!
Изгради след това в мисълта си най-чистия, най-светъл и най-красив човешки образ, какъвто е по силите ти да си представиш.
Нека този образ добие живот в теб и щом се уплътни осезаемо пред твоята душа,
— отъждестви се с него и изхвърли всяка мисъл, опитваща се да те убеди колко много се различаваш — и то не в твоя полза — от този идеален образ! —
Естествено във всекидневния си живот ти не си още равен на образа, създаден от самия тебе като олицетворение на заложените в теб възможности, а и никой не знае дали ще бъдеш занапред достатъчно верен на себе си, за да можеш един ден изцяло да се
идентифицираш с него.
И все пак: — в този празничен час ще трябва да се опиташ да забравиш какво ти липсва все още за постигане на пълна тъж-дественост!
В тези празнични мигове трябва да се виждаш напълно идентичен със създадения от теб възвишен човешки образ и да отхвърлиш от себе си всичко, което не му подхожда.
Постигнал тази нагласа, събуди в себе си чувство на свещена тържественост, изпълнено с празнична радост и признателност, без да се съобразяваш с обичайния си стремеж предварително да доказваш в мислите си правилността на своите действия.
Отхвърли всички грижи, защото — повярвай ми: — след връщането си към живота на всекидневието ще имаш достатъчно време да наваксаш всички онези възможности да упражниш чувството си на самокритич-ност, които смяташ, че си пропуснал по време на празника! —
Безкрайно важно наистина за твоята душа е да познава всичките ти човешки слабости и грешки, но още по-важно е да й предоставяш по-често възможност да те вижда такъв, какъвто можеш да станеш, след като овладееш вътрешния си живот!--
В минутите на критичност към самия себе си трябва да се подложиш на най-строг самоанализ, без да се опитваш да се щадиш.
Но не бъди глупав и не си въобразявай, че би могъл да станеш „по-добър“ чрез непрекъснато взиране в пълния с несъвършенства образ, възникнал пред теб в резултат на самокритичния ти анализ!
„По-добър“ може да стане само творческият човек, който — след като е разбрал грешките си — изгражда от себе си един идеален образ и непрекъснато се стреми да се отъждествява все повече и повече с него.
А празниците на твоята душа трябва да освободят от напрежение чувствата и мислите ти и така да подготвят всичко в теб да
постигне съответствие със сътворения от самия тебе идеален образ.
Затова те съветвам да си създаваш такива празници всеки път, когато душата ти почувствува умора от всекидневието.
Твоята душа ще получи от всеки такъв празник нов прилив на душевна сила, който може да те удиви...
Така ти ще се справяш все по-добре с всекидневието и твоята празнична радост ще озари със светлината си и най-мрачните ти часове!
Докато накрая не преживееш още тук, на земята, онази празнична радост, която не може вече да свърши, понеже е свидетелство за: Вечността!--
Тази трайна празнична радост ще постигнеш толкова по-бързо, Колкото по-често осигуряваш на душата си празничните часове, за които говоря тук. —
Непълноценен трябва да е за теб всеки ден, в който не си съумял да вместиш такъв
час на празнична тържественост!
Не мисли, че бремето на всекидневния труд е пречка за това!
Дори да си претоварен с работа като каторжник, пак можеш да си осигуриш своя всекидневен празничен час, ако наистина искаш това, а и не е необходимо продължителността му да бъде измервана по часовник...