А после, изпълнен с неподозирани сили , ти ще можеш отнов.о да се върнеш към всекидневната си работа! —--
ЦЕННОСТТА НА СМЕХА
Ако никога досега не ти се е случвало да преодоляваш часовете на униние и мъка чрез смеха си, ти още не знаеш колко ценен би могъл да бъде той.
Отнасяш се може би дори с презрение към онези, които прескачат всяка пропаст със своето окрилящо сърцето умение да се смеят.
Не искаш да разбереш, че със своя смях някои хора успяват да преодолеят и най-пар-ливата болка.
Повърхностни и безчувствени ти се струват всички, които са готови да се смеят дори когато са отвсякъде заобиколени със скръб и печал.
Внимавай, приятелю, сам себе си да не осъдиш, докато се горещиш така срещу умението на другите да се смеят!
Пословицата право казва, че глупакът се познава по смеха му, ала смехът издава не по-малко и мъдреца.
Не само себе си можеш да избавиш със своя смях от тревоги и притеснения: — така
137
ти ще можеш да спасиш и всички около тебе.
Колко пъти един заразителен, сърдечен смях е предотвратявал големи беди! —
Гневът и яростта се превръщат в посмешище, щом такъв смях овладее в подходящия момент положението.
И все пак се намират хора, които изпитват едва ли не страх от смеха, — които не пестят усилия да запазят кисела и свръхсе-риозна физиономия, видят ли другите да се смеят.
Едни си мислят, че ще бъде уронено достойнството им, ако ги видят да се смеят заедно с веселящите се, — други пък си налагат най-строга самодисциплина, понеже държат да се извисят над земната глупост, а за тях всяко веселие е само глупост.
Така те самите се оказват глупци тъкмо там, където се мислят за най-умни.--
Знай, о търсещи, който се стремиш към хармония в своята душа и полагаш усилия да се съединиш в себе си с Духа: — не бих
могъл да те „взема насериозно“, преди да съм се убедил, че можеш да се смееш!
Не е нужно, разбира се, да се кикотиш като луд, но не бива и да страниш от всеки повод за смях.
Нещо повече дори!
Твоят стремеж към Духа си остава съмнителен за мен, докато продължаваш да мислиш, че по-добре било да се отучиш да се смееш. —
В твое лице искам да видя човек, който е решен да не загубва никога способността си да се смее.
Трябва да си в състояние да се смееш и тогава, когато другите отдавна вече са загубили кураж за това.
Смехът ти ще бъде за мен доказателство за твоята увереност, че непременно ще постигнеш целта, към която се стремиш.
Твоят смях ще ми покаже, че се чувствуваш сигурен и си надмогнал всеки страх.
Fибелна заблуда кара и днес мнозина да мислят, че не могат да се доближат до Бога и Божественото, без да оплакват с най-гор-чиви вопли своята „греховност“.
Ти обаче трябва да се научиш да се надсмиваш над греховете си, защото само ако осъзнаеш, че грехът ти е породен от глупост, ще можеш занапред да го избягваш! —
Повод да се надсмееш над себе си трябва да стане за теб всеки спомен за мрачните дни, когато си можел още да грешиш, вярвайки, че ще намериш „щастието“ си в греха! —
И наистина: никакво разкаяние няма да те изтръгне от греха така, както чистосърдечният ти присмех над твоите глупави постъпки! —
Дори да си затънал до гуша в грях, толкова по-решително трябва да се подиграеш над предишната си глупост и да се научиш сам на себе си да се смееш!--
С всичките си жалби и вопли няма да върнеш назад нищо от онова, което е вече ста-
Разкаянията ти ще оградят може би като с бодлива тел царството на греха, — ала то ще си остане за теб само една „забранена зона“ и ако си честен пред себе си, ще откриеш все пак едно дълбоко стаено в тебе съжаление, че тази оградена територия налага занапред определени ограничения на твоята свобода...
Само ако се научиш да осмиваш необузданото си влечение към греха, ще можеш действително да се избавиш от него!
Така само ще се освободиш истински от склонността си да грешиш!
Каквото и да си оставил зад гърба си по своя житейски път: — то не бива да става за тебе причина да страниш занапред от радостта.
Ако веселието е било преди равнозначно за теб с греха, постарай се вече да разбереш, че ведрата радост е абсолютно несъвместима с онази глупост, която се нарича „грях“.
Ти си станал просто жертва на една празна илюзия, когато си се отдал за момент на заблудата, че ще можеш да намериш трайна радост в греха. —