Тази духовна сила е свързана всъщност с един изключително фин, невидим организъм, който може да бъде наречен — макар и не „извъ^космичен“ или „съръхкосмичен“ — във всички случаи „свръъземен“, понеже се състои от субстанция, от която земята е наистина проникната, но която не спада към съставните елементи на планетата Земя.
Става въпрос за космичния духовен „Човек“ в неговата най-близка до земята разновидност, без чието въздействие земното животно, служещо като негово проявление, не би могло да се превърне в земен човек.
В тази своя най-близка до земята форма космичният духовен Човек е без съмнение най-тясно свързан със своето поле на изява: със земночовешкото животно, докато продължава животът му тук, на земята, — и тази свързаност може да стане за духовния Човек както извор на радост, така и причина за страшни, пъклени мъчения, защото стремежът му да се изяви чрез земното животно може наистина да получи съдействие, но може и да бъде възпрепятствуван или дори напълно осуетен от него.
По правило земният човек осъзнава единствено своята животинска същност, извисена на едно или друго равнище под въздействието на духовния Човек.
Това е в сила за образовани и неуки, за млади и стари, за владетели и просяци!
Възможно е обаче правилото да бъде нарушено и тогава земният човек ще се изживява не само в животинското си съзнание
— Колкото и високо диференцирано да е то,
— но едновременно с него и в просветленото съзнание на духовния Човек.
Необходимо условие за постигане на това състояние е да бъде изпълнено предварителното изискване, формулирано от мъдреците на всички времена като „победа над самия себе сиН
Ала не бива тези думи да се тълкуват погрешно и стремящият се да надхвърли животинското си съзнание земен човек не бива в никой случай да мисли, че от него занапред се изисква пълен отказ от животинската при-
рода, която е нужна на духовния Човек, за да може да се изяви чрез нея на земята.--
„ Умъртвяването“ на животинското начало е престъпление — все едно дали то води само до парализа, или пък до пълно самоунищожение на животното! —
Аскетът, който измъчва непокорната си животинска природа, не може по никой начин да се смята за по-издигнат от самоубиеца, който с един удар слага край на животинското си тяло, — понеже действията му, макар и не толкова последователни, съвсем не са по-малко осъдителни!---
, Необходимо е да удържим победа единствено над онези желания на животното, за които чувствуваме, че могат да бъдат пречка за изявата на духовния Човек.
Необходимо е животинското съзнание да признае същността си и да се стреми да надхвърли себе си.
Това именно е истинската „победа над себе си“\---
Тя може да доведе до обединение на животинското съзнание със съзнанието на духовния Човек в хомогенно единство сега и во веки.--
Тогава смъртта наистина ще „загуби жилото си“, защото при преминаването си от този земен живот в света на субстанциалния чист Дух така обединеният нов човек запазва съзнанието за своята идентичност!
Човекът-животно сам е направил възможно своето спасение, — но в същото време той спасява и духовния Човек, като го отървава от мъчителните спънки, пораждани от животното, понеже то ще бъде занапред негов верен слуга на земята, оставайки в неразривна душевна връзка с него. —
Не стане ли това обединение още тук, на земята, могат еони да изтекат, преди надживялата човека-животно „душа“ да бъде в състояние да се свърже със съзнанието на духовния Човек, който е гарант за нейния собствен вечен живот...
На тази земя във всички времена е имало човеци, които още по време на земния си живот са съединявали „животното“ с „Бога“ в себе си: — съзнанието на човека-животно със съзнанието на духовния Човек, — и всяко духовно знание, което и днес още се среща на земята, Колкото и да е примесено с най-различни добавки от непризвани „учители“, води началото си от тези именно човеци, тъй като за да проговори на земното човечество, Божеството не може да мине без посредничеството на човека. —