Выбрать главу

*

Копнежът на търсещите да изпълнят живота си с предугажданото съдържание е довел до възникването на безброй верски общества.

Лековерни мечтатели, необуздани фантазьори, но наред с тях и явно злонамерени

ловци на души са успели да завоюват в тези кръгове положение, към каквото напразно са се домогвали другаде по света.

Неясната надежда да стигнат в крайна сметка до търсената цел осигурява постоянен приток от нови привърженици на тези общества и обещанията на така наречените „водачи“ карат мнозина от търсещите да продължават да стоят в тях, макар вътрешното чувство отдавна вече да им говори, че биха могли да използват по много по-добър начин силите, времето и парите си. —

Напразни усилия полагат всички, които се опитват да изпълнят с непреходно съдържание живота си в подобни общества!

Наистина мнозина търсещи се поддават временно на заблудата, а не липсват и такива, кощю в обливащия ги поток от големи думи изгубват всякаква самокритичност и това ги прави неспособни да забележат до каква степен се самозалъгват.

В надменно високомерните пози на „водачите“ си те виждат най-сигурна гаранция

за истинност. —

Ала напразно бихме търсили сред тези „водачи“ и подведени макар и един-единст-вен, който наистина да е постигнал в себе си окончателната сигурност, утоляваща всеки копнеж по предугаждането трайно съдържание на живота!

Мога спокойно да заявя, че от въпросните общества — независимо как се наричат те, — няма нито едно, от което да не са идвали при мен горчиво разочаровани хора, за да ми разправят за своите теглила.

Цели томове не биха стигнали да се изложи всичко, което ми бе разказано от тези клетници.

Често пъти не можех да повярвам на техните истории, докато не ми бяха предоставени документи, чието съдържание далеч надминаваше всичко разказано от самите тях...

Как е възможно, питах се аз, образовани люде, и то нерядко с научни степени, да дадат ухо на подобни глупости и да се уловят в мрежите на тези тъй безотговорни ловци на души?!

И те засрамени обясняваха, че от години вече били прозрели грешката или измамата, но не можели да намерят достатъчно сили да признаят пред отдавна разбрали истината външни хора, че през всички тези години са се оставяли да бъдат заблуждавани от грешките на другите членове на верското общество или от наглостта на уж „посветените водачи“.--

Пред очите ми са преминали потресаващи образи на разруха и бях принуден да видя, не без тръпки на ужас, колко страшни са последиците, причинени както от невероятно лековерие, така и от безотговорност, единственото обяснение за която е дълбоката самозаблуда...

*

Ала не само от такива верски общества идват разочарованите, принудени след дългогодишни търсения да признаят най-после, че са изпаднали в заблуждение.

Има и немалко други начини да се от-дадем на напразни усилия, отдалечавайки се с всеки изминал ден от целта на своите въжделения, при това с твърдото убеждение, че вървим към нея с гигантски крачки.

За всичко това съм говорил достатъчно на други места, — предупреждения срещу всичко това не липсват! —

Твърде обикновена, твърде лишена от мистериозност изглежда в очите на мнозина скромната пътека, която единствена позволява да намерим търсената цел...

Но нека поговорим сега за един особено глупав начин да се прахосват сили, време и пари, по който голям брой търсещи вървят от разочарование към разочарование, докато най-после не настъпи голямото опомня-не.

Имам предвид напористото и най-чес-44

то безразборно поглъщане на всевъзможни книги и съчинения, имащи някаква връзка с окултното или просто обещаващи разяснения по дадени окултни въпроси в своето заглавие.

Не искам обаче да създам погрешното впечатление, че смятам за неуместно четенето на всички книги от този вид.

Ала никой, който познава донякъде нещата, не би ми възразил, че в малко области на литературата се срещат толкова много и толкова очебийни нелепости, както в съчиненията по окултни въпроси.

Това е свързано със същността на самата материя.

Става въпрос за неща, за които във всяко време само избрани единици на тази земя са били в състояние да дадат сигурни сведения, но за които — пак във всяко време — безброй хора са давали воля на необузданата си фантазия.