Положението е наистина опасно, понеже само „знаещият“ би могъл да каже къде става въпрос за неща, почиващи на реална — макар и често пъти трудно установима — основа, и къде започват пълните безсмислици.
Друга опасност произтича от факта, че в тази област има огромно изобилие от книги, всяка от които е всъщност компилация от четири-пет други съчинения, и тъкмо най-не-опитните читатели стават най-често жертва на така създалото се впечатление за мнимо потвърждение от други източници.
Третата опасност виждам в обстоятелството, че някои — при това доста значителни сами по себе си — автори, излагайки с пълно право резултатите от собствените си умозрителни изследвания, са ревностно убедени във въображаемата „правилност“ на възгледите си и говорят с тон, който лесно може да внуши на читателя, че става въпрос за абсолютно сигурни, достъпни винаги само за премалцина, прозрения в най-съкровеното лоно на Битието.
Всеки познавач на окултистката литература може да приведе предостатъчно примери за посочените от мен опасности.
Но търсещият все купува и купува и носи едва ли не във всеки джоб на палтото си по една брошурка, която в неговите очи има стойността на неопровержимо „евангелие“.
Така се събират малко по малко огромни „библиотеки“ и всяко зараждащо се чувство на незадоволеност бива още в зародиш задушено чрез незабавната покупка на някое ново книжле.
Но да приемем за момент, че във всяка една от тези книги, често пъти отвратително миришещи на най-долнопробно търгашест-во, се съдържа само най-чиста истина.
В такъв случай написаното в нея би могло да стане обект на изследвания с по-голя-мо или по-малко значение и да допринесе да се разширят познанията на читателя.
Не е изключено той да получи от него и някакво указание в каква посока да търси жа-дуваното непреходно съдържание на своя жи-
вот, за да постигне един ден целта си.
Каквото и да научи читателят за окултните факти и взаимоотношения, то сигурно би обогатило — при условие че отговаря на истината — познанията му, но никога не би могло да изпълни живота му с така жаду-ваното съдържание.
Това съдържание може да бъде предложено единствено от учението на малцината, които по всяко време са познавали както самото съдържание, така и пътя към него, затова те могат да научат другите как да го постигнат.---
С такова съдържание може да изпълни живота си всеки човек, независимо дали се мисли за вещ по всички окултни въпроси, или почтително изчаква, докато природата сама не повдигне булото пред непознатото. —
Трябва да се знае поне това, че всяко навлизане в забулени в тайна процеси е от полза само ако води до чувство на по-голя-мо благоговение пред все още скритото. —
Единственото истински важно нещо
за човека е да се запознае с онези обстоятелства и съотношения, които могат да го насърчат да преобрази своя собствен живот, за да стане най-после достъпен за помощта от царството на Духа, способна да го извиси до вечното му съзнание още тук, на тази земя. —
Това вечно съзнание е не само ново съдържание на съзнанието, но и нов начин да осъзнаем себе си...
След като постигне веднъж такова състояние на съзнанието, човек няма вече нужда от нищо външно, защото единствено в себе си ще намери потвърждение за всичко. —
Постигнал веднъж целта, за него и учението става безпредметно, понеже всичко онова, което то има да му предложи със слово, е отсега нататък вечно присъствуващо и винаги осъзнато от него.
Предусещаното и тъй горещо жадува-но съдържание на живота е веднъж завинаги намерено! —
Напразни са били усилията ни да го постигнем с мислене!
Напразни са били усилията ни да го търсим в древни свитъци!