Напразни са били усилията ни да се доверяваме на „слепи водачи на слепци“\
Напразни най-после са били усилията ни да изпълним живота си с непреходно съдържание — представляващо нов начин на съществуване, — като трупаме повече знания за тайнствените явления, които природата е скрила зад плътно було и които ще се изпарят за нас като утринна мъгла в същия ден, когато сетивата на земното ни тяло откажат вече да ни служат! — —,
КАРНАВАЛ НА ОКУЛТИЗМА
Странното удоволствие на някои хора да се крият зад маски и така предрешени да се отдават на всякакви лудории, е добило, както знаем, гражданственост през определен период от годината. Когато това става с чувство за хумор и в рамките на добрия тон, човек е склонен да наблюдава не без удоволствие развихрилия се спектакъл, макар да не изпитва абсолютно никакво желание сам да вземе участие в него.
Тези веселби не траят дълго, така че едва ли ще почувствуваме недостиг от достатъчно сериозни дни.
Склонността към маскиране и дегизиране става обезпокоителна едва когато нахлуе в сфери на живота, където е абсолютно неуместна.
Една област на живота, в която маскарадът е станал общоприета и постоянна практика, представлява, както по всичко личи, днешният окултизъм въпреки немалкия брой сериозни и добросъвестни търсещи, стремящи се да намерят тук задоволителен
отговор на загадките на съществуванието.
Достатъчно е да прегледаме новата и най-нова окултна литература — Доколкото това изобщо е възможно при днешното свръх-изобилие от творби на случайни автори в тази област, — за да се убедим какво място заема карнавалната оргия в нея.
Ала този необуздан маскарад има амбицията да бъде възприет сериозно и тъкмо с това той става опасен за мнозина.
Пред една винаги неизчерпаема аудитория се разиграват най-глупави фокуси, представяни с невероятна арогантност като истинска „магия“; актьорите в този спектакъл се труфят безочливо с лъскави одежди и дрънкулки, карайки ни да вярваме, че носят златен брокат и истински скъпоценности.
Колкото и безвкусна и прозрачна да е измамата, всеки нов жест събира своите ле-коверни поклонници.
Ако само духовно незрели люде бяха готови да тръгнат след първия арлекин, който, похлопвайки с вълшебната пръчка по шутовската си торба, твърди, че в нея е скрит „философският камък“, това би могло донякъде да се разбере, но направо неразбираемо е, че на подобни уловки твърде често се хващат и хора, които иначе не пропускат повод да се похвалят с критичния си скептицизъм. —
Къде ни е страхопочитанието пред мъдростта на най-великите човешки духове, живели някога на земята, щом се поддаваме на заблудата, че някакъв тъмен авантюрист би могъл да знае тайните, за чието постигане онези велики мъже са работили цял живот, разкривайки ги само пред способните да ги разберат!?
Нима наистина допускаме мъдростта да е станала толкова евтина стока в наши дни, че за да й се намери купувач, тя трябва да бъде обявена за търговска „разпродажба“!? -
Намират ли се днес действително мозъци, способни да понесат мисълта, че обединението на душата в Бога би могло да
се постигне чрез окултистки упражнения“ от какъвто и да е вид, и наистина ли имаме толкова лошо мнение за постигналите вече такова единение, че да смятаме за разбудена най-скритата им дейност просто защото някакъв закъсал за пари писач ни уверява как той — при повече или по-малко мистериозни обстоятелства — бил съвсем точно посветен в нея?!?
Създава се впечатлението, че повечето хора загубват едва ли не всяка следа от здрав разум, щом се докоснат до „окултното“...
Тук за чиста монета се взема онова, което от пръв поглед бихме разпознали като жетони без каквато и да е стойност, ако не се отнасяхме с прекомерно доверие към самохвалните и претенциозни словоизлияния на хора, опитващи се да представят евтините си дрънкулки за самородно злато.
Доверчивостта ни като че ли няма граници, особено ако мнимият „посветен“ съумее с красиви, заети от другаде думи да потисне всякакви съмнения относно собствени-
те му морални устои.
Ако на това отгоре успее да създаде впечатление за най-широки познания и да накара наивния си слушател да повярва, че пред него стои човек, овладял цялата наука на света, безотговорният шарлатанин може да си позволи почти всичко, и то без опасност да бъде демаскиран.