— Слушам ви.
— Намерихме бележката в Монсерат.
Старецът се вцепени и ги изгледа ядосано.
— Как е възможно нещо подобно да бъде намерено в Монсерат?
— Засега не мога да ви кажа.
— Кои сте вие? Откраднали ли сте бележката? В библиотеката на манастира ли е била?
— Просто искаме да ни помогнете да разберем значението на текста — с равен глас се обади Клер.
— Би трябвало да се обадя в полицията. Искате ли да го направя?
— Четохме, че Гауди е бил много религиозен — каза Клер в явен опит да уталожи гнева му. — Интересува ни дали е ходил на поклонения в Монсерат?
Въпросът подейства по желания успокоителен начин.
— Да, Монсерат е бил специално място за него. Посещавал го е много пъти на младини, а и по-късно, през целия си живот. Монсерат е специално място за всички каталонци.
— Какво според вас би могъл да намери там, професоре? — предпазливо попита Артър.
Старецът въздъхна.
— Съжалявам, наистина не зная какви са намеренията ви и кои сте вие. Учени ли сте? От някой университет?
— Аз съм потомък на Томас Малори, автора на „Смъртта на Артур“.
— А вие? — обърна се професорът към Клер.
— Аз съм моралната му подкрепа. Иначе съм физик.
Валеспир разпери объркано ръце.
— Какво общо може да има един потомък на Томас Малори с Антони Гауди?
— Ако трябва да съм съвсем честен, професоре, интересувам се от Светия Граал.
Старецът погледна часовника си и стана.
— Тази тема не е по моята специалност. Аз съм архитект и се занимавам с история на архитектурата. Може би ще е по-добре да се обърнете към някой медиевист или богослов. А сега ме извинете, жена ми ме очаква у дома.
— Мога ли да ви дам номера на мобилния си, ако случайно се сетите за нещо, което би могло да ни е от полза? — попита Артър и записа номера си върху лист от бележника от хотела.
Валеспир погледна бележката.
— А, този хотел е проектиран от Доменик. Това вече е нещо, за което знам доста.
Артър и Клер се върнаха оклюмали в хотела, след което излязоха на пазара „Ле Бокерия“ да обядват. Две места в претъпкания „Бар Пинокио“ се освободиха и те си поръчаха тапас и разговаряха, без да обръщат внимание на суматохата — мъж и жена в края на едно изтощително приключение.
— Ама че изживяване беше — изпуфтя Артър.
— Сигурен ли си, че всичко приключи?
— Засега. Ще се прибера у дома… е, първо трябва да си намеря дом. Ще опитам да събера още неща за Гауди. Но щом най-големият авторитет по Гауди в света няма какво да ни предложи, май ще трябва да приема факта, че по-близо до Граала едва ли ще стигнем.
— Мислиш ли, че ще те оставят на мира?
Артър поклати глава.
— Не знам. Надявам се. Но аз убих един от тях, Клер.
— Май и аз ще се прибирам у дома.
Той докосна коляното й със своето.
— Най-важното е, че ти ще си в безопасност.
От хотела си резервираха самолетни билети до Великобритания и Франция. После събраха багажа си и се обадиха да изкарат колата им.
Артър плати сметката. Докато даваше няколко евро бакшиш на портиера, една жена от рецепцията излезе и му махна.
— Извинете, господин Мелъри, но току-що ви пристигнаха гости.
Артър я погледна разтревожено.
— Кой?
— Някаква жена. Съжалявам, не ми каза името си.
Клер слезе от колата и двамата влязоха обратно в лобито.
На рецепцията стоеше стилно облечена жена към седемдесетте. Артър я беше видял да влиза, докато си тръгваха, но не й бе обърнал внимание. Рецепционистката посочи Артър и каза нещо на каталонски.
Жената пристъпи напред.
— Аз съм Елисенда Валеспир — на добър английски каза тя. — Сутринта сте се срещали със съпруга ми. Можем ли да поговорим някъде?
Артър се опита да сдържи вълнението си. Барът на хотела беше празен.
— Можем да идем там.
Седнаха и си поръчаха кафе. Артър представи Клер.
— Да, Естеве ми разказа и за двама ви. Беше много развълнуван, когато се прибра.
— Съжалявам, че сме го разстроили — каза Артър.
— Боя се, че той лесно се разстройва. Открай време е бил труден човек. А след като се разболя, стана още по-докачлив.
— Чувствам се ужасно неудобно — обади се Клер.
— Проблемът на съпруга ми е, че възприема Гауди така, сякаш още е жив. В този град на всяка крачка нещо ви напомня за Гауди. За да видите Пикасо или Миро, трябва посетите някой музей или галерия. А за да видите Гауди, трябва просто да се разходите по улицата. Естеве боготвори земята, по която е стъпвал, и е много ревностен закрилник на завещаното от него и на репутацията му. Не че не споделям уважението му. Бях студентка по архитектура на Естеве, преди да стана негова съпруга и асистент. Имам чувството, че живеем в любовен триъгълник — той, аз и Гауди. Но съпругът ми е болен от рак. Не му остава още много.