— Аз съм свещеник — въздъхваше Парес. — Изповедта е свещена. Нямам друг избор, освен да нося товара ти, сякаш е мой.
А сега, след толкова много години, когато Гауди се изповядваше, Парес отвръщаше уморено:
— Кажи десет пъти „Аве Мария“, макар че Бог вече ти е простил, Антони. Казвал съм го хиляди пъти, но ще го кажа отново. Ти Го почете с живота си и труда си по начин, по който малцина могат да го направят.
— Не забравяй какво те помолих — отвръщаше Гауди.
— Да, разбира се, че няма да забравя. Но ти още не си готов за това. Имаш още работа за вършене на тази земя.
Работата по храма продължаваше и ден след ден, седмица след седмица, година след година мечтата на Гауди придобиваше форма от камък и стъкло. Криптата беше завършена, фасадата „Рождество“ бе почти готова, четирите кръгли камбанарии бавно се издигаха над нея, вътрешното пространство беше грубо оформено, макар да съществуваше предимно на хартия и модели, училището за децата на работниците бе построено. Около една пета от катедралата беше завършена. Други щяха да продължат да се трудят много след като той си отидеше.
Работата продължаваше на фона на политически и обществен смут. Антиклерикалните настроения, довели до смъртта и погромите от Трагичната седмица през 1909 г., продължаваха да съществуват и набирането на средства за храма бе сериозно предизвикателство. Гауди обаче бе благодарен, че „Саграда Фамилия“ беше пощадена от хаоса на бунтовете. Засилващото се движение за независимост на Каталония се изразяваше в общи стачки. Социалното напрежение достигна до точката на кипене, но бе бързо сподавено от успешния преврат на Примо де Ривера през 1923 г. След като стана диктатор в Мадрид, той създаде закони и прати войници, които да смажат каталонското движение за независимост и да забранят каталонския език.
Като цяло Гауди си мълчеше и се придържаше към рутината, докато вълненията на света бушуваха около него. И когато го виждаха да приближава към тях на улицата, жителите на Барселона често преминаваха на отсрещния тротоар, защото имаше навика да изпросва по няколко песети от тях, за да може да плати заплатите на каменоделците си.
Енрике Санчес Молина никога не се бе чувствал добре в Барселона. Роден и отраснал в Мадрид, той негодуваше срещу усещането, че е чужденец в една Испания, която по собствените му убеждения трябваше да е единна и обединена. Омаловажаваше каталонските сепаратистки настроения, макар че не беше политик, и предпочиташе да остави тези заплетени въпроси на други. Имаше си свои собствени грижи.
Молина беше физик, а това бяха славни времена за науката му. Професор в Мадридския университет, той бе един от водещите испански учени в областта на експерименталната физика и бе почетен домакин на великия Алберт Айнщайн по време на визитата му в Испания през 1923 г. Общата теория на относителността на Айнщайн най-сетне внасяше светлина във вселената след много векове мрак.
Беше идеално време да бъдеш кем.
Молина изчака пристигането на влака от Париж в огромната Естасио де Франса и след това се зае да търси познато лице сред пристигащите пътници. Не след дълго съзря великия естонски физик Густав Ергма, човек с лице като на пор, облечен прекалено топло за летен ден, плувнал в пот и намръщен.
— Молина, заведи ме на някое по-хладно място, за бога — изпъшка той на единствения език, който владееха и двамата — английски. — Този влак беше същинска сауна.
— Може би няма да е зле да съблечеш палтото си, Густав — посъветва го Молина. — Ела, като за начало ще те черпя една студена бира.
Лъскав „Хиспано-Суиса“ в черно и бяло ги чакаше отвън и двамата физици се настаниха на просторната задна седалка, докато шофьорът нареждаше багажа.
— Запазил съм стаи в „Махестик“ — каза Молина. — Ще стигнем за нула време.
Ергма посочи към гърба на шофьора.
— Можем ли да говорим пред него?
— Карлос е само мускули. Пък и не разбира много английски. Говори спокойно.
— Аз съм зает човек, Молина, но телеграмата ти ме убеди да предприема това дълго пътуване. Имахме много продължителна суша. Откакто застанах начело на „Кем“, не съм получавал абсолютно никаква надеждна информация за Граала, на базата на която да действаме. Колко добър е източникът ти?