Линейката го откара в старата болница за бедни „Санта Круз“, където установиха, че има счупени ребра и церебрална контузия. Сложен на легло 19 в общото спално, той прекара нощта съвсем сам, като ту идваше на себе си, ту отново губеше съзнание.
Отец Парес го намери по-късно и остана да бди до него.
Гауди беше преместен в отделна стая и на следващия ден коридорите на болницата се напълниха с епископи, политици, поети и архитекти.
Два дни по-късно, малко преди да умре, Гауди беше откаран с кортеж от болницата до „Саграда Фамилия“. Жителите на Барселона изпълниха улиците, за да изразят мъката и уважението си към великия си съгражданин.
И докато умираше с подут от травмата мозък, мислите му бяха безумни и разпокъсани, но в кратките моменти на просветление на Гауди му се струваше, че вижда Граала, черен като нощ, топъл и сияещ, да се рее над леглото му. И ни най-малко не се страхуваше от смъртта.
28.
Джеръми Харп обикаляше земите си с управителя на имението, когато мобилният му иззвъня. Беше сезонът за сеитба и тази година смятаха да опитат нов сорт ечемик. Харп засипваше управителя с въпроси за устойчивостта на сорта на болести.
Извини се и се дръпна на няколко метра, за да вдигне телефона. Търсеше го Андраш Сомоги.
— Джеръми, Андраш е. Удобно ли е?
— Да, Андраш, разбира се.
— Извинявам се, че не можах да участвам в последната конферентна връзка. Бях зает със Стенли Енгил по един академичен въпрос. След това той ме запозна с разговора, но реших, че трябва да говоря направо с теб. Оставам с впечатление, че има интересно развитие на нещата.
— Точно така. Мелъри се оказа доста усърден и трябва да кажа, продуктивен. Почти, повтарям, почти е жалко, че трябва да го убием.
— Стенли беше доста гнуслив по този въпрос.
— Стенли е гнуслив по много въпроси. Твоята позиция каква е, Андраш?
— На твоя страна съм, Джеръми. Някакви новини след конферентния разговор?
— Мелъри и Понтие в момента са в Барселона и се надявам, че имат прогрес. Срещаха се с експерти по онзи испански архитект, Антони Гауди.
— Гауди представлявал ли е някога интерес за „Кем“?
— Интересен въпрос, Андраш. Мислих доста по него през последния ден. Това е един от проблемите на „Кем“. Ние винаги сме разчитали изключително на устната история. Не можем просто да посегнем към рафта и да вземем някой справочник. Помниш ли стария професор Хойт от Оксфорд?
— Разбира се.
— Той е бил наставник на моя наставник.
— Рой Хигинс.
— Да. Хойт номинирал Рой да влезе в „Кем“, а Рой привлече мен. Спомням си как преди доста време седяхме на питие с Рой в клуба му. Той вече се беше оттеглил и здравето му бе разклатено. Знаеше, че няма да доживее да види Граала, но ми каза, че нямал нищо против, защото поне е бил брънка във верига на две хиляди години, която в крайна сметка ще доведе до откриването му. Както и да е, разказвам ти това, защото, ако не ме лъже паметта, той спомена, че е чувал от някакъв по-стар кем, че през второто или може би третото десетилетие на миналия век е имало подозрения, че някакъв испански архитект е знаел нещо за Граала.
— И какво?
— Явно нищо не е излязло. Дори се изненадвам, че си спомних за разговора. Беше споменато съвсем между другото.
— Помниш като слон, Джеръми.
— Обичам да си мисля така.
— Как го представи пред останалите от групата?
— Мисля, че може би се намираме в критична точка. Очаквам скоро следата да стане или много студена, или изключително гореща. Ако е второто, трябва да сме готови веднага да заминем за Йерусалим за най-великия момент в историята след възкресението на Христос.
Артър и Клер наеха отново същата стая и сега лежаха на леглото, обърнати един към друг. Елисенда Валеспир не им беше дала отговори, но поне имаха някаква надежда.
— Май приключението ни ще продължи още малко — отбеляза Артър. Посегна за бележките си. — Това е ключовата част от писмото. Гауди пише: „Обсъждал съм с теб неведнъж какво желая след смъртта си. Само ти можеш да осъществиш желанието ми“. Какво може да желае някой след смъртта си?
Клер сбърчи чело.
— Ами, да бъде почитан, да го помнят, да пишат за него. Да остави добро завещание.
— Гауди ми се струва твърде скромен за подобни неща. Виж, този отец Парес е бил негов приятел, но също и изповедник. А човек разкрива тайни пред изповедника си. Каква според теб е била най-голямата тайна на Гауди?