— Граалът, разбира се. Да не мислиш, че му е разказал за Граала?
— Обзалагам се, че го е направил.
— Ако си прав, то може би желанието му е било след смъртта му Граалът да бъде сложен на някое скрито и подходящо място. Може да е поискал той да бъде върнат в Монсерат.
Артър поклати глава.
— Ако беше така, Парес сигурно щеше да го върне в параклиса, в който го е открил Гауди. Или манастирът щеше да построи нов параклис за него. А ние знаем, че това не се е случило.
— Е, в такъв случай може да е искал да бъде предаден на Ватикана.
— Не мислиш ли, че ако беше станало така, вече щяхме да го знаем? Ватиканът щеше да вдигне огромен шум. Сега Граалът щеше да се пази в „Свети Петър“ зад бронирано стъкло. И щеше да е най-святата реликва, с която разполага църквата.
Артър стана и извади копието на писмото на Гауди. Беше дълго две страници, на малка бланка на хотел „Европа“. Откъсът, който им бе прочела жената на Валеспир, беше на втората страница. Артър съжали, че не разполага с превод на първата. Възможно бе там да има нещо важно, което тя не е забелязала. Обърна листа, видя нещо и на лицето му се изписа любопитство.
— Какво има? — попита Клер.
— Виж това, върху логото на хотела. Мислех си, че са драскулки, но не са. Букви са.
— Дай да видя — протегна ръка Клер и Артър се върна при нея в леглото. — Да, определено — продължи тя, присвивайки очи към драсканиците. — Букви са. Първите две са алфа и омега, първата и последната букви от гръцката азбука. Останалите са J-H-S.
— Нечии инициали? — предположи Артър.
— Може би. Ами ако не са случайни драсканици, Артър? Ако са били част от посланието до отец Парес? Нещо, което да подсили онова, което е желаел Гауди след смъртта си.
Артър кимна.
— Може би. J-H-S. Трябва да разберем кой е това.
Клер отново сбърчи чело, после изведнъж скочи от леглото да вземе чантата си. Извади мобилния телефон и започна да търси нещо в него.
Накрая извика ликуващо „Oui!“ и напъха телефона в лицето на Артър.
— Стори ми се, че съм го виждала. Погледни! Това е една от снимките, която направих вчера на „Саграда Фамилия“.
Артър също извика ликуващо.
Високо на една от фасадите, между два ангела и под бял пеликан, хранещ малките си, имаше голям гръцки кръст с буквите J-H-S.
Артър скочи към купчината книги за Гауди, метна ги на леглото и двамата се заровиха в тях.
— Ето го! — каза тя и показа на Артър страница от главата за символите, използвани от Гауди. — Тук пише, че J-H-S означава Jesus Hominum Salvator. Иисус, спасител на човечеството. Кръстът е гръцки, защото четирите му еднакви рамене символизират най-добре единството на противоположностите в земния свят. Артър, виж и тези снимки. На моите не си личат. От двете страни на кръста са разположени гръцките букви, алфа и омега.
Артър стана и закрачи развълнувано напред-назад.
— Всичко се връзва, Клер. Гауди първоначално е отклонил предложението от осемдесет и трета година да построи катедралата. Знаем също, че е намерил Граала през същата година и това го е накарало да размисли. Решил да се заеме с проекта. В писмото си той пише: „Посветих живота си на него и се моля да съм го почел“. Може би е решил да го почете именно по този начин, като направи най-великолепния дар на Христос от времето на великите средновековни катедрали.
Клер кимна в знак на съгласие.
— През последните си години е живял в катедралата. А къде е погребан?
— Пак там — отвърна Артър и я погледна право в очите. — Напомнял е на отец Парес, умолявал го е да бъде погребан там. Решението не е било взето впоследствие. А е било планирано предварително. Когато е умрял, единственият, погребан вече в криптата, е бил Бокабела. Епископът бил уговорен да позволи Гауди също да бъде погребан там. Кой го е уговорил? Обзалагам се, че е бил Гил Парес.
— Искал е да бъде погребан до Граала — прошепна Клер.
Артър започна да обува обувките си.
— Трябва да идем в криптата.
Чакаха повече от половин час под навъсеното небе, за да си вземат билети за „Саграда Фамилия“. Може би наближаващият дъжд беше принудил толкова много туристи да се стекат в катедралата в този късен час. Накрая минаха през въртележката в 18:30 вечерта. Катедралата затваряше в 20:00. Артър носеше малка раница. Дори охраната да беше по-сериозна, с детектори за метал и претърсвания на багажа, вещите му нямаше да привлекат внимание. Две малки фенерчета, многофункционален инструмент, две бутилки вода и няколко блокчета шоколад.