Щом влязоха, двамата останаха поразени от огромните размери на църквата и почти безумната й сложност. Детайлите бяха толкова натрупани, че за погледа бе невъзможно да се съсредоточи върху нещо, без да бъде привлечен към друго. Подобно на повечето християнски катедрали, храмът бе с план на латински кръст, представляващ човешка фигура със събрани крака и разперени ръце, сякаш е разпната. Гауди казвал, че иска интериорът да бъде като гора, и успял да го постигне. Ако човек погледнеше нагоре в централния кораб, сякаш поглеждаше през балдахина на стара гора към небето. Колоните приличаха на масивни палми, извисяващи се на четиридесет и пет метра височина, но вместо да образуват очаквания таван, се разделяха в калейдоскоп от преплетени геометрични форми. Нямаше нито една равна повърхност. Нямаше прави ъгли, нямаше ги дори обичайните сводове. Всичко беше зашеметяващо множество от меки и твърди форми и ъгли, сложни като стъблата на растение или надлъжно сечение на раковина.
Беше почти невъзможно да се пренебрегне и фактът, че църквата си оставаше и действаща строителна площадка. Макар през последните години да бе постигнат огромен напредък в интериора, все още имаше да се направят много неща и многобройните скелета и подемни площадки бяха оградени с жълти ленти.
Първата им цел беше апсидата и двамата тръгнаха напред, проточили вратове и с широко отворени, изпълнени с благоговение очи. Минаха под високия шейсет метра централен купол, където главният кораб се пресичаше с напречния. Куполът над апсидата беше най-висок и се издигаше на седемдесет и пет метра височина. Намерението на Гауди било посетителят, влизащ през главния вход, да вижда как сводовете на нефа, централния купол и купола на апсидата се издигат плавно и постепенно.
Колкото и зашеметяващи да бяха сводовете, Артър и Клер погледнаха надолу, защото централната част на апсидата представляваше и покрив на криптата. И тук геният на Гауди се проявяваше така блестящо, както навсякъде другаде в базиликата. Куполът на криптата бе заобиколен от сводести прозорци, които проникваха през пода на апсидата и се издигаха в презвитериума на височината на човешки ръст. Дизайнът позволяваше на богомолците да гледат нагоре към изпълнения със светлина купол, където беше Бог, но същевременно и надолу в криптата, мястото на смъртта и разложението.
Артър заговори за първи път, откакто влязоха.
— Ето я. Да слезем долу.
Докато търсеха как да слязат в криптата, минаха покрай група туристи с екскурзовод на английски и забавиха крачка, за да подслушат.
— Макар да е проектирана като катедрала и повечето хора я наричат катедрала, „Саграда Фамилия“ всъщност не е такава от гледна точка на църквата, тъй като не е седалище на епископ. Тази чест принадлежи на катедралата „Свети Кръст“.
— Базиликата е осветена през 2010 от папа Бенедикт пред конгрегация от шест хиляди и петстотин души, сред които кралят и кралицата на Испания. Освещаването позволи тук да се изпълняват религиозни служби, които продължават и до днес предимно в параклиса „Успение Богородично“ в криптата.
— А сега да идем в ателието, където ще видим как Гауди е използвал мрежи от струни и жици, за да създаде геометричните си форми, и как съвременните строители използват компютърни програми, за да продължат завещаното от него през двайсет и първи век.
Двамата се откъснаха от групата. Широко спирално стълбище водеше надолу към криптата. Тук туристите бяха доста по-малко и нямаше никакви служители.
Артър беше като замаян от вълнение. Гробът на Гауди беше на закътано място, но те устояха на изкушението да отидат направо при него. Вместо това обиколиха криптата в обратната посока и се озоваха накрая при гроба.
Централната част на криптата се доминираше от параклиса „Успение Богородично“ с неговия великолепен олтар, дело на Хосеп Лимона. Около него имаше четири параклиса, посветени на Богородица от Кармен, където се намираше гробът на Гауди, на Иисус Христос, на Богородица от Монсерат и на Светия Христос, където беше гробът на Бокабела. По периметъра на криптата имаше още три параклиса и така общият им брой ставаше седем.
Стигнаха нишата, до която имаше табела, отбелязваща последния дом на мъченически загиналия Гил Парес, след което завършиха кръга и се озоваха отново в параклиса с гроба на Гауди.