Това бе може би най-простото, най-малко украсеното място в криптата и в цялата църква. Гробът представляваше бяла мраморна платформа, издигаща се до височината на глезена, върху която лежеше плоча от сив гранит в рамка от розов мрамор. Върху гранита беше гравирана епитафията на Гауди. Плочата лежеше перпендикулярно на стена от големи варовикови блокове. Отстрани имаше две подобни стени, които бяха леко заоблени и се събираха под плавен ъгъл, насочвайки погледа към гроба. Въпреки че имаше ниски стойки от ковано желязо, предназначени за свещи, няколкото запалени бяха поставени на самия под. На малък пиедестал беше поставена изящна статуя на Дева Мария с новородения й син. Четири колони се издигаха покрай варовиковите стени до върха на криптата, образувайки три високи арки, които стърчаха в апсидата горе.
Гранитният гроб беше отрупан със свежи цветя, поставени така, че да не скриват надписа. Част от него гласеше:
Hinc cineres tanti hominis resurrectionem
mortuorum expectant RIP
Артър изслуша как Клер чете посвещението на латински и превежда:
— От пепелта на този велик човек очаквайте възкресението на мъртвите. Почивай в мир.
По бузата й се стече сълза.
Артър докосна утешително ръката й и започна да изучава всеки сантиметър от простия гроб, като мислеше трескаво, но му попречи група японски туристи, които ги наобиколиха, като говореха на висок глас и правеха снимки. Той побутна Клер и двамата се дръпнаха настрани.
Беше 19:00, до затварянето оставаше един час.
Трябваше да се скрият някъде, за предпочитане в самата крипта, тъй като нямаха представа дали входовете към нея не се заключват.
Потенциалните скривалища обаче бяха малко. Имаше само една врата — голям позлатен портал, водещ към ризницата. Докато Клер се оглеждаше да не ги види някой, Артър опита дръжката, но вратата се оказа заключена.
Отново обиколиха криптата. И откриха единственото място, на което можеха да се скрият.
В един от седемте параклиса, този на свети Йосиф.
Дизайнът на параклиса бе идентичен с този, в който се намираше гробът на Гауди — тристенна ниша и мраморна платформа, но тук имаше и голям олтар от мрамор, украсен с чудесно изображение на светеца. Достъпът до олтара беше открит и докато Клер отново стоеше на стража, Артър издебна удобен момент да скочи на платформата и да надникне отзад. Между олтара и стената имаше достатъчно място да се скрият двама души. Вече разполагаха с план.
Имаха да убиват цял час, затова се върнаха горе и се смесиха с туристите, обиколиха ателието и музейната експозиция, като не пропуснаха да използват тоалетната, може би за последен път до сутринта. В 19:45 се върнаха в криптата, обикаляха я, докато не останаха само двамата, след което се скриха зад олтара на свети Йосиф, вдъхновил Бокабела за великолепната катедрала, издигаща се над тях.
29.
Сърцето на Хенгст се разтуптя. Хората, които следеше, бяха изчезнали.
Следваше ги на идеалното разстояние, нито много близо, нито много далеч, беше и облечен в един вид камуфлаж — джинси и поло, слънчеви очила и американска бейзболна шапка. Сигурен беше, че не са го разпознали сред многобройните туристи.
Когато Мелъри и Понтие се върнаха в криптата, той изчака няколко минути, преди да ги последва, от опасение, че оредяващата тълпа ще се окаже проблем. Но когато слезе долу, криптата беше празна, затова предположи, че са се качили по другото стълбище.
Горе обаче нямаше и следа от тях и Хенгст направи още няколко обиколки, но така и не ги откри. Накрая се върна в криптата малко преди да затворят, и опита да отвори вратата на ризницата и да ги потърси там, но се оказа заключено. Човек от охраната направи последна проверка на криптата и му показа часовника си. Наложи се да си тръгне.
На площада Хенгст гледаше как последните туристи излизат и портите се затварят за през нощта. Обиколи катедралата и неохотно набра телефонния номер. Безпокойството му си личеше ясно.
— Извинете, че ви досаждам, господин Харп.
Харп веднага долови напрежението в гласа му.
— Какво има?
— Изгубих ги. Катедралата току-що затвори. Отидоха в криптата, последвах ги след една-две минути, но бяха изчезнали.
Харп целият пламна.
— Изгубил си ги?
— Да, сър.
— Мислиш ли, че още са в криптата?
— Би могло, но не знам къде биха могли да се скрият. Не видях никакви подходящи за целта места.