— Лошо. Не бях забелязал. Е, в такъв случай вероятно не сочат нищо. — Той насочи лъча към железните части, които закрепваха свещниците към варовика. — Освен ако…
30.
Железните стойки, закрепени на заоблените стени от двете страни на гранитната плоча, представляваха два реда ленти с равномерно разположени чашки за свещите. Стойката на предната стена, перпендикулярна на плочата, беше само с една лента, закрепена за варовика с по един дебел прът в края.
— Виж редицата блокове зад желязната рамка — посочи най-сетне Артър. — Състои се от три блока, а не от два или четири. Най-големият е в средата. А виждаш ли тук и тук? Шиповете са закрепени за по-малките от двете страни.
— И ти ли си мислиш същото, което и аз?
— Ще преместиш ли цветята?
След като тя премести цветята, Артър успя да застане между гранитната плоча и стената и да намери здрава опора за краката си. Хвана дясната страна на стойката при закрепващия прът и задърпа.
Нищо не помръдваше.
— Май ще трябва да се напънеш повече — обади се Клер.
Артър се намръщи на забележката й. Изсумтя и задърпа отново, но пак без резултат.
— Не беше ли споменал, че си играл ръгби?
— Е, сега вече наистина ме ядоса.
Той опря крака на стената и се оттласна с бедра, като се напрягаше толкова силно, че кръвта запулсира в ушите му.
Единственият резултат бе, че почервенелите му от усилията ръце се схванаха. Артър свали якето си и уви с него желязото, след което опита отново, като стенеше от усилието.
Нещо поддаде, съпътствано от слабо, но задоволително стържене на камък върху камък.
Артър пусна желязото и се дръпна назад.
— Виж — с възбуден шепот посочи тя. — Блокът мръдна!
Артър се наведе, за да разгледа по-добре. Беше права. Блокът се беше изместил на милиметър-два.
— Свободен е. Няма дори хоросан — рече той. — Просто камък върху камък. Ще опитам от другата страна.
Лявата страна на стойката за свещи беше закрепена за по-малък блок и когато Артър задърпа с цялата си сила, камъкът се плъзна повече от предишния.
С растящо вълнение, той съсредоточи усилията си върху дясната страна и отново я отмести. Клер също се включи и хвана левия край, уви около него якето му. Артър даде кратка почивка на схванатите си ръце и хвана отдясно.
С координирани движения двамата задърпаха с всички сили.
Стойката за свещи се измести с цели десетина сантиметра заедно с двата малки блока.
— Господи — промълви Артър, когато спряха да огледат резултатите.
— Блоковете са оставени нарочно така — заключи Клер. — Няма как да не е нарочно.
— Добре — рече задъханият Артър. — Ако издърпаме свещника изцяло, ще стане наистина тежко. Ако не успеем да контролираме тежестта, блоковете ще паднат и ще се напукат, може дори да се натрошат. Затова трябва да дръпнем към нас и веднага щом се освободят, нагоре.
— Готов ли си?
— Готов съм.
Задърпаха отново с всички сили и блоковете излязоха от стената, все така здраво закрепени за стойката. Конструкцията от желязо и камък обаче се оказа изненадващо лека. Вдигнаха я с лекота и я поставиха внимателно върху мраморната платформа.
— Половинки са! — възкликна Артър. — Дебелината им е не повече от дванайсет сантиметра. Цялата конструкция е замислена така, че да може да се извади сравнително лесно.
— Не мисля, че беше лесно.
Артър посочи нагоре към кораба и кулите.
— Над нас има огромна тежест. Много по-голяма, отколкото е била при построяването на криптата.
Стената сега имаше два отвора от двете страни на третия и най-голям блок в реда. Клер пъхна ръка в левия отвор, а Артър бръкна в десния.
И двамата напипаха някаква ъгловата желязна подпора, закрепена за задната част на големия блок и едновременно осъзнаха, че това всъщност не е никакъв блок, а плоча с дебелина едва пет сантиметра.
Отворите бяха прекалено малки, за да пъхнат глави или да осветят под подходящ ъгъл, така че продължиха да опипват с ръце.
— Това е фалшива фасада, Клер. Мисля, че подпорите са на панти. Определено напипвам нещо, което прилича на панта.
— Аз също.
— В горната част на плочата няма нищо закрепено.
— Значи ако я дръпнем отгоре, би трябвало да падне надолу.
— Именно. Готова?
След здраво дърпане плочата се измести напред. Беше изработена хитроумно, с коса горна повърхност, така че да не опира в блока отгоре и същевременно да изглежда плътно прилепнала, когато е поставена на мястото си. Наистина се оказа на панти и се спусна като крило на сгъваема маса, разкривайки издължена правоъгълна дупка в стената.