— Как е баща ти? — попита той.
— Добре е. Тревожа се за майка ми. Не се справя много добре с тези неща.
— Няма ли да е по-добре да идеш в Тулуза?
— Безсмислено е. Изследванията му са насрочени за следващата седмица. Майка ми няма да се тревожи по-малко само защото съм там. Познавам я.
Влязоха в спалнята.
— Искам да го видя, преди да заспя — рече тя.
Дървената кутия беше на скрина й. Тя вдигна капака, впери поглед в Граала и го докосна, като гледаше как върховете на пръстите й изчезват в ореола му.
В събота сутринта станаха рано, но трябваше да изчакат, преди да излязат. Лабораторията отваряше чак в 9:00 през уикенда.
При входа на тунела Фрежус, който свързваше Франция и Италия, спряха пред административната сграда на подземната лаборатория Модан.
Клер остави Артър в колата и се върна след няколко минути.
— Никой друг не е идвал. Ще бъдем сами, поне за известно време. По принцип през съботите няма много хора.
— И аз ли трябва да се регистрирам?
— Охраната не е толкова строга. Имам електронен ключ, разбира се, а вкарването на посетител не е голям проблем. Най-вече се радвам, че Симон не е тук.
Клер подкара колата. Тунелът минаваше през Кол дю Фрежус в Западните Алпи между Модан и Бардонечия в Италия. Влязоха в него и изминаха 6.5 км до средата му, където се намираха на 1700 м под земята. Клер даде мигач и спря на добре означената отбивка за лабораторията, след което извади две червени, отразяващи светлината найлонови елечета от чантата си и даде едното на Артър. Правилникът го изискваше, тъй като трябваше да прекосят две скоростни ленти, за да стигнат до входа.
Артър беше смаян. Входът, изграден в недрата на планина до шосе, му се струваше много необичаен. Покрай тях премина камион, след което пътят остана празен за известно време. До голямата врата за коли имаше по-малка, боядисана в светлозелено. Клер я отвори, като прокара картата си през четеца.
Вътре нямаше нищо забележително. Строителите не си бяха направили труда да създават удобства. Подът и стените бяха от излят бетон с цвета на изстинала овесена каша. След като си сложиха задължителните каски, те минаха през инженерната зала, където се изработваха и поправяха инструменти, и влязоха в главната зала, пълна с големи и малки цистерни, целите опасани в тръби и електронно оборудване. До най-големите цистерни се стигаше по стълби и мостчета. Гледката приличаше на декор от филм за Джеймс Бонд — подземното леговище на някакъв побъркан злодей.
Клер се движеше бързо през комплекса, като пътьом вземаше различни инструменти. Артър беше оставен изцяло на нейната милост в нейния свят и можеше само да се възхищава на ефективността й. Единствената му работа бе да носи Граала и той притискаше сака до гърдите си.
Стигнаха до отсрещния край на залата и влязоха в по-малко помещение, така натъпкано с оборудване, че едва имаше място за компютъра. В средата на стаята се мъдреше голям цилиндричен съд от мед.
— В това ли правите бирата? — поинтересува се Артър.
— Не точно. Представям ти EDELWEISS-II. Опит за засичане на космически лъчи под земята. Тук прекарах последните няколко години. Тя е моето бебче.
— Тя?
— Може и да е той. Както и да е, вече е в пенсия, но все още не е изключена. В другото крило на лабораторията започва работа наследникът й. Той е много по-голям и много по-чувствителен. Нарича се EURECA. Симон в момента работи по онзи проект. Аз също през повечето време. Ще използваме EDELWEISS. Ще е нужен час да я включа и да направя някои настройки. Там има стол. Боя се, че няма кафе. Трябваше да взема термос. Тоалетната е натам. Това е.
— Значи просто ще трябва да те гледам. Кажи ми поне какво търсим.
Тя започна да обяснява, докато работеше.
— Астрономите знаят почти със сигурност от наблюдаването на галактиките и изчисляването на въздействието на гравитацията върху тях, че обикновената видима материя — тази, от която са съставени звездите, планетите, дърветата, слоновете, ти и аз — представлява само четири процента от масата и енергията на вселената. Това означава, че останалите деветдесет и шест процента тепърва очакват обяснението си.
— Значи според теб Граалът не е от обикновена материя?
— Не зная. Затова сме тук. Силата, наричана тъмна енергия, представлява седемдесет и три процента от останалата вселена. Това е свойството на празното пространство, космологичната константа на Айнщайн, енергията, предизвикваща постоянното разширяване на вселената. Така ни остават двайсет и три процента. Те са така наречената тъмна материя. Много е вълнуващо, но се питам дали Граалът няма нещо общо с тази субстанция. Според разбиранията ни тъмната материя не излъчва видима светлина или някакъв друг вид лъчение, което може да бъде засечено. Тя е напълно невидима.