— Но ние виждаме Граала.
— Да, но си мисля нещо друго. Ами ако Граалът е изработен от материал, който е някакъв вид амалгама между обикновена и тъмна материя, формирана малко след Големия взрив, когато температурите са били невероятно високи и различните форми материя са можели да си взаимодействат по-различно, отколкото в по-студена вселена? Ами ако материалът се е озовал на Земята преди милиарди години, при падането на някакъв екзотичен метеорит? Както и да е, важното е, че може би виждаме обикновената материя на камъка, но не и тъмната.
— Как ще обясниш ореола около него?
— Възможно е да е гравитационно изкривяване на светлината около повърхността на Граала, подобно на гравитационното изкривяване около галактиките, предизвиквано от тъмната материя и регистрирано от астрономите с радиотелескопи. Знам, че звучи шантаво, но никога досега не сме разполагали с тъмна материя, която да проучим.
— Защо? Щом е толкова често срещана, не би ли трябвало да е навсякъде около нас?
— О, тя е навсякъде около нас! Ние сме бомбардирани от тези частици тъмна материя, може би от трилион трилиони всеки ден. Но те са изключително трудни за откриване. Ще опитам да ти обясня. Един много умен човек казал навремето, че обикновената видима материя е просто тънката глазура на огромната и тъмна космическа торта. Тъмната материя вероятно е разпространена в цялата вселена, може би равномерно в едни райони и на купове в други. Малко след Големия взрив районите, които са били малко по-плътни от останалите, са привлекли тъмна материя, тя се е събрала в едно и накрая се е сплескала в нещо като палачинки. Там, където палачинките се пресичат, се получават дълги нишки тъмна материя. След това по възлите на космическата паяжина, където нишките се пресичат, се образували галактически купове. Както и да е, както казах, тъмната материя вероятно е навсякъде около нас. Проблемът е, че тя действа по различни физични закони от тези за обикновената материя. Всички субатомни частици, които изграждат обикновената материя, разните лептони, кварки и така нататък, са свързани помежду си от силното ядрено взаимодействие. Частиците кандидати за градивни единици на тъмната материя, се наричат WIMP12.
— Физиците много ги бива в измислянето на имена.
Клер се усмихна.
— Е, това е наука, доминирана от мъже. Наименованието е съкращение от „слабо взаимодействащи си масивни частици“. Подобно на обикновената материя, те имат маса, върху тях действа изключително слабата сила на гравитацията, но тъй като не се подчиняват на силното ядрено взаимодействие, почти никога не взаимодействат и не се сблъскват с обикновената материя.
— Значи минават направо през нас?
— Минават през всичко, което познаваме и виждаме. Сблъсъците им с обикновените частици са толкова редки, че е почти невъзможно да бъдат засечени. Затова през последните двайсет години лаборатории от целия свят търсят директни експериментални доказателства за съществуването на частиците на тъмната материя и се опитват да ги дефинират. Тази лаборатория е една от тях. Всички детектори на тъмна материя трябва да се намират дълбоко под земята, построени в планини като Модан и Гран Сасо в Италия или в мини като Булби в Англия. Вероятността частица тъмна материя да взаимодейства с протон или неутрон в атомно ядро е толкова малка и резултатът от взаимодействието е толкова слаб, че за да бъде измерен, целият фонов шум, който може да имитира сблъсъка и да обърка изчисленията, трябва да бъде сведен до минимум. Дълбоко под земята ние можем до голяма степен да елиминираме космическите лъчи, които ни бомбардират непрекъснато от космоса. Освен това инструментите трябва да бъдат защитени от естествената радиоактивност на скалите. Инструментите тук са невероятно чувствителни. Те търсят частиците тъмна материя чрез сцинтилация, изключително слаба светлина и нищожно количество топлина, получавани при сблъсъка с обикновена частица.
— Въпросните „слабаци“ няколко вида ли са, или само един?
— Аз, а и повечето други физици, залагам на така нареченото неутралино. То никога не е било открито. Съществуването му е предсказано от математически модели, получени от теорията за суперсиметрията. Смятаме, че неговите взаимодействия са наистина немощни, както може да се очаква от „слабак“, а масата му е доста значителна — от петдесет до няколко хиляди пъти по-голяма от масата на протона. Ако си падах по залаганията, щях да се обзаложа, че Граалът съдържа неутралино.