— Да се оправяш — заръча му той. — Ще се видим при първа възможност в „Беър“, за да си продължим приказката.
След като двамата си тръгнаха, Хобс и Мелтън застанаха до леглото на Артър.
Хобс беше по-възрастният и се държеше като погребален агент.
— Знаем, че сте преживели сериозно изпитание, господин Мелъри, и ни казаха, че до тази сутрин сте били на командно дишане. Предвид травмата на главата не очакваме да имате ясни спомени за случилото се, но искаме да видим дали си спомняте нещо. Каквото и да било.
— Това е само начало на диалог, господин Мелъри — добави по-младият и енергичен Мелтън. — С времето пострадалите обикновено започват да си възвръщат паметта и бихме искали да ни съобщавате всичко, защото…
Артър го прекъсна насред изречението.
— Спомням си всичко.
— Така ли? — изненада се Хобс.
— Не знам защо. Може би защото е необичайно, но ми трябваха само няколко часа, за да си припомня.
Мелтън извади бележник и химикалка.
— Това е чудесно, господин Мелъри. Защо не започнете от самото начало и не ни разкажете всичко, което си спомняте са събитията от въпросната вечер.
Артър методично разказа историята си, прекъсван само от спорадичните пристъпи на кашлица, които го караха да притиска хълбока си, за да намалява болката. Докато говореше, той следеше израженията на детективите и затова изобщо не се изненада, че когато приключи, последва порой от въпроси, в които се долавяше голяма доза скептицизъм.
— Значи онзи тип в къщата е бил бял и твърдите, че не е никакъв взломаджия? — попита Хобс.
— В никакъв случай.
— Въпреки факта, че портфейлът, мобилният ви телефон и часовникът ви липсват? Въпреки факта, че когато сте влезли в къщата, тя е била преобърната наопаки? И въпреки факта, че не открихме чантата на госпожа Холмс, нито портфейла и часовника на професор Холмс?
— Да, въпреки всичко това.
— Споменахте за някакъв Граал — обади се Мелтън. — Да не става дума за онова нещо от „Монти Пайтън и Светият Граал“?
— Майтапите ли се с мен? — изсумтя Артър и настроението му се смрачи още повече.
— Не, в никакъв случай — заяви неубедително Мелтън. — Просто не съм много добре запознат с Граала и разните подобни неща.
— Граалът е обект на жив интерес от две хиляди години. За него има купища книги, изписани от учени, драматурзи и писатели. Аз самият го изучавам от доста време като любител и точно покрай тези си занимания се запознах с Ендрю Холмс.
— Знаете ли дали изобщо става дума за реално съществуващо нещо? — попита Мелтън.
— Разбира се, че не.
— Ясно — подсмихна се младият мъж.
— Казвате, че онзи човек твърдял, че е подслушал ваш телефонен разговор с професор Холмс — намеси се Хобс.
— Каза, че това било дело на заинтересовани групи.
— И кои биха могли да бъдат тези заинтересовани групи?
— Нямам представа. Не уточни.
— Хора, готови да извършат сериозни престъпления, в това число и убийство, само и само да се доберат до предмет, който може дори да не съществува? Това смислено ли ви се струва, господин Мелъри?
Артър поклати глава.
— Не. Но той каза точно това. И, което е по-важно, направи точно това.
— Травмите в главата са странно нещо, господин Мелъри — сериозно рече Хобс. — Според богатия ми опит спомените на хората често се променят драматично от подобни наранявания. А при вас нещата са още по-сериозни, защото сте били прострелян и сте се нагълтали с дим. Предполагам, че в момента сте на обезболяващи, нали?
Артър кимна. Никак не му харесваше в каква посока тръгва разговорът.
— Говорил съм със специалисти по темата — продължи Хобс. — Умът често прави номера. Отишли сте да се видите с професор Холмс във връзка с Граала. Това е било в ума ви. Напълно разбираемо е да виждате нещата през тази призма, нали?
— Спомням си какво се случи — разпалено възрази Артър и отново получи пристъп на кашлица.
— Е, ще ви пратим сестра — каза Хобс. — И утре сутринта ще дойде наш художник, който да направи скица на извършителя. Ще ви оставя визитката си на шкафчето, ако решите да промените показанията си. Ще се върнем след ден-два, за да видим дали спомените ви от онази вечер не са се променили. Нали, господин Мелъри?
Джеръми Харп въведе Григс в библиотеката и затвори вратата, за да попречи на жена си да влезе неканена.