— А топлината? Защо излъчва топлина?
— Мислих много за това. Честният ми отговор е, че не знам. Но всичко би могло да се обясни чрез неутралиното. От теорията за суперсиметрията следва също, че неутралиното е античастица на самото себе си. Когато частица и античастица се сблъскат, те произвеждат енергия. Моделите показват, че когато две неутралино се сблъскат, те се унищожават взаимно и образуват друг вид частица, неутрино. Така че ще търся и неутрино.
Клер започна да работи с апаратите, като продължаваше да говори и да му обяснява какво точно прави и защо. Най-големият проблем бил да „измами“ детектора и да го накара да направи обратното на онова, за което е проектиран, да засече изключително редки сблъсъци. Трябваше да види дали е възможно да настрои уреда достатъчно грубо, за да не блокира от честите, както се надяваше тя, сблъсъци.
Добави само, че EDELWEISS-II имал ограничен успех през годините, когато бил в употреба. Засякъл няколко възможни сблъсъци на неутралино — буквално се броели на пръсти. Били регистрирани възможни сблъсъци с маса от около 20 GeV — колкото масивните частици, около 25 пъти по-тежки от протона. За съжаление, резултатът бил по-висок, отколкото предсказвали математическите модели, и предполагал замърсяване от фоновото лъчение. EURECA бил проектиран да се справи с недостатъците на EDELWEISS. Според Клер истинската маса на неутралиното би трябвало да е някъде между 7 и 11 GeV.
Калибрирането отне два пъти повече време от очакваното и двамата често се озъртаха през рамо дали няма да се появи някой. Клер беше скалъпила история, която би убедила всеки, работещ по някой от другите проекти в Модан, но си призна, че обяснението й ще прозвучи съмнително за някой специалист по WIMP.
— Ами Симон?
— Особено съмнително — отвърна тя, без да откъсва поглед от екрана на компютъра.
— Трудно ми е да не видя връзка в случая. Предполагам, че той също работи в тази област.
— Да, така е.
— И общува с група ловци на Граала, които са готови да ни убият за него.
Клер въздъхна дълбоко и болезнено.
— Да.
— В такъв случай тези хора може би имат причина да смятат, че Граалът е свързан по някакъв начин с тъмната материя — каза Артър.
— Просто не знам отговора. Признавам, трудно е да се повярва, че е просто съвпадение.
Най-сетне беше готова.
Трябваше да вземе Граала.
Артър го извади от кутията и внимателно го постави на лабораторната маса. Първото нещо, което направи Клер, го изненада. Тя посегна към един подковообразен магнит.
— Около шест процента от метеоритите съдържат желязо и желязно-никелови сплави. Не зная каква част от съда е обикновена материя и каква тъмна, но ако има желязо, това ще създаде някои проблеми с детекторите. Все пак се надявам, че ще мога да поправя нещата.
Тя прокара магнита над купата и заяви, че няма желязо.
— А сега идва трудната част.
Артър видя какво се кани да направи и я помоли да бъде много внимателна.
— Трябва ми съвсем малко количество материал. Мисля да взема от дъното, а?
Той се съгласи и седна до нея на масата. Клер си сложи хирургически ръкавици, разопакова нова петриева паничка и каза на Артър да задържи купата над нея. После включи миниатюрна шлайфмашина с възможно най-малкия накрайник и дискретно прокара диска по равното дъно. Задачата се оказа трудна заради ореола около съда. Наложи се да се ориентира по допир и звук и когато й се стори, че е установила контакт, тя изключи инструмента.
Клер постави черен бележник под петриевата паничка и двамата я разгледаха. Вътре имаше мънички непрозрачни люспи, миниатюрни ореоли на черен фон.
— Добре, мисля, че взехме проба — рече тя. — Вече сме готови.
Извади електронен модул от инструмент, закрепен за големия меден съд. Обясни му, че било болометър, кристали от германий и свръхчувствителен термометър, свързан към микропроцесор. Сложи петриевата паничка върху германиевата поставка, върна модула на мястото му и се настани пред компютъра.