Екранът оживя и се изпълни с червени и зелени точки.
— Какво виждаш? — попита Артър.
Клер не го погледна.
— Засега нищо! Трябва да направя още някои настройки.
— Извинявай, вече ще си мълча.
Пръстите й полетяха над клавиатурата. На екрана започнаха да се сменят прозорци с данни, докато Клер внезапно щракна с мишката и се облегна назад.
Беше спряла екрана на една графика. За Артър тя не изглеждаше по-различно от другите. Клер обаче беше като хипнотизирана.
— Какво има?
Тя тикна пръст в екрана над едно стълпотворение от червени точки.
— Господи, Артър. Това е! Огромен температурен и светлинен пик. И при най-ниското възможно калибриране излиза извън графиката. Девет цяло и четири гигаелектронволта. Това е неутралино, Артър. Тъмна материя.
Той постави ръка на рамото й.
— И онези зелени точки по края — продължи Клер. — Това са неутрино, две цяло и две електронволта. Много неутрино. Всичко пасва.
Тя се обърна и зарови лице в ризата му.
Артър можеше само да стои бездейно, докато Клер се втурна да направи няколко главни разпечатки, да почисти детекторите, да върне първоначалните настройки и да изключи апаратите, преди да е пристигнал някой.
Отне им още половин час, но накрая приключиха.
Клер гасеше осветлението по обратния път, така че само инженерната зала остана осветена. Докато излизаше на светло, тя се обърна да каже на Артър, че трябва да се отпише в административната сграда, преди да се върнат в апартамента й.
Някаква ръка се стрелна и я сграбчи за шията.
Артър никога нямаше да забрави изписалия се на лицето й страх.
Хенгст я дръпна назад под жълтата флуоресцентна лампа. В другата си ръка държеше пистолет, насочен към Артър.
— Дай ми го — изръмжа той.
Слюнката на Артър внезапно придоби металически привкус. Кожата му настръхна. Познаваше отнякъде този човек.
Хенгст опря дулото в главата й.
— Пет секунди. Разполага само с толкова.
— Артър… — задавено изрече тя.
— Добре, давам ти го.
— Плъзни го към мен.
Артър остави сака на пода и клекна да го бутне.
Докато сакът се отделяше от пръстите на Артър, Клер внезапно се раздвижи. Дясната й ръка посегна назад, сграбчи чатала на Хенгст и стисна здраво.
Той изрева като животно и я пусна, колкото да я фрасне в ченето.
Докато тя пускаше чатала му и падаше, Артър се хвърли напред, сграбчи по-едрия мъж за бедрата, за да го обездвижи, после го повдигна и го хвърли на пода. Черният пистолет изтрака в бетона и отлетя настрани.
Хенгст се съпротивляваше и се мъчеше да се освободи от Артър, като го налагаше с тежките си юмруци. Артър усети вкуса на кръв в устата си, но не охлаби хватката си, а се придвижваше напред, опитвайки се да стегне ръцете на противника.
Хенгст стовари много як удар в слепоочието му. После го срита с коляно в слабините. Артър изстена и отпусна хватката си, усети как онзи се освобождава.
През мъглата от болка чу името си и видя Клер да плъзга към него голям гаечен ключ по пода. Инструментът спря до крака му. Артър го сграбчи. Докато Хенгст правеше крачка наляво, за да вдигне пистолета си, Артър се надигна на колене и замахна.
Тежкият ключ улучи Хенгст в тила и по пода пръснаха капки кръв. Мъжът рухна по очи и замря напълно.
— Трябва да се махаме! — извика Клер. — Веднага!
Артър изрита пистолета под една работна маса и побягна след нея, потискайки желанието си да провери какво е станало с нападателя им. Опита се да си спомни къде го е виждал и когато двамата с Клер излязоха в задимения тунел, изведнъж се сети.
Беше охранителят от имението в Съфолк.
Човек на Джеръми Харп.
33.
Клер беше прекалено разтреперана, за да може да кара, така че Артър взе ключовете. Когато между колите в тунела се отвори достатъчно голяма пролука, даде газ и излязоха от отбивката.
— Добре ли си? — попита той.
— Да, а ти?
Артър не отговори. Цялото тяло го болеше и подозираше, че и с нея беше същото.
— Не можем да се върнем в апартамента ти.
— Мислиш ли, че е мъртъв? — попита тя и потръпна.
— Не знам. Може би. Трябваше да му окажа помощ.
— Той щеше да ни убие.
Артър погледна в огледалото. Никой не ги преследваше.