— Как е успял да влезе в лабораторията, Клер?
— Явно е имал карта за достъп. Няма друг начин.
— А откъде се е сдобил с такава?
— Може да я е откраднал. Или…
— Симон ли?
Клер заплака.
— Възможно е.
— Следили са ни — заключи Артър. — Следили са ни на всяка крачка. Стонли. Монсерат. Барселона. А сега и тук.
— Какво да правим? Къде да идем?
Артър се опита да подреди мислите си, но умът му непрекъснато ги разбъркваше.
— Регистрира се в лабораторията, така че властите ще разберат, че си била там, когато го намерят. Следователно ще те търсят. Във формуляра записа ли номера на колата под наем?
— Не.
— Добре, ето какво. Клер, трябва да ти кажа нещо. Познах онзи човек.
Тя го изгледа потресено.
— Кой е той?
— Не си спомням името му, но работеше като охранител за Джеръми Харп. Разказвал съм ти за него.
— Онзи от твоята компания. Човекът, който те уволнил, задето си го злепоставил.
— Да. Сега се сещам за вечерята ми с Харп вечерта преди да намеря съкровището. Той искаше да говорим за Граала. Бил прочел във фирмения бюлетин, че се интересувам от него. Знаеше много неща. Бях доста изненадан. Разговаряхме за Ендрю Холмс и Монсерат. Той също е физик като Симон. Господи, Клер, Джеръми Харп иска Граала.
В тунела пред тях имаше знак. Бардонечия, 3 км.
— Май отиваме в Италия — с уморен глас рече той.
През следващия час Артър и Клер пътуваха предимно в мълчание. Докато обикаляха безцелно Торино, той взе спонтанно решение и спря на паркинга на един хотел. Каза на Клер, че имат нужда да починат, да помислят, да съставят план. Тя се съгласи уморено. Отседнаха в „Парко Европа“. Трябваше да представят паспортите си. Двамата с неохота се регистрираха с истинските си имена.
Стаята им гледаше към градина. Клер влезе в банята. Артър легна и започна да премисля възможностите. Граалът бе скрит под леглото.
Чу телефона й да иззвънява в банята. Тя вдигна. Разтревожен, Артър отвори вратата. Клер беше във ваната, с телефон до ухото. Кожата й беше порозовяла от горещата вода. Изглеждаше дребна и прекрасна като водна нимфа.
Тя прекъсна за момент микрофона.
— Няма нищо. Майка ми е.
Артър я остави и включи телевизора с очакване да чуе новини за Модан, но такива нямаше.
Клер излезе от банята в хотелска хавлия, като си бършеше косата.
— Как е шията ти? А главата? — попита той.
— Добре са, да. Ами твоята глава? Дай да видя цицината.
— Просто синина е.
— Ще намеря машина за лед.
— Зарежи. Ела тук.
Тя легна до него. Двамата се загледаха в тавана. Клер започна да трепери и Артър я прегърна.
— Някакви промени? С баща ти?
— Не, но майка ми ме подлудява. Всичко това ми идва прекалено. Прекалено.
— Съжалявам, че се замеси с мен — тъжно рече той.
— Престани. Обичам те.
Поспаха около час и когато се събудиха, Артър се обади да поръча кафе. Седнаха на малкия балкон с изглед към градината.
— Знам какво искам да направя — рече той.
— Кажи ми.
— Ще се върна в Испания. Ще се обадя на някой вестник, ще помоля да уредят пресконференция. Ще говоря за всичко. За документите на Томас Малори, за меча, за Монсерат, за Гауди, за „Саграда Фамилия“. Ще призная всичко, ще им върна Граала. Ще се предам на полицията за евентуалните престъпления, които съм извършил в Испания. Нека испанците решават какво да правят с Граала. Той е техен, не мой. Аз го намерих и за мен нещата приключиха. Щом всичко излезе наяве, няма да има причини да ме убиват. Ще трябва да измисля как да разкрия ролята на Харп в това, но по-нататък.
— Историята не се ограничава единствено с намирането на Граала! — Клер внезапно се оживи. — Той е нещо повече от свещена реликва. Изработен е от тъмна материя! Значението му за науката може да се окаже по-важно дори от религиозната и културната му стойност. Не можем просто да го дадем на хора, които не знаят нищо за свойствата му. Аз също трябва да кажа какво знам.
— Прекалено опасно е. Не бива да оставаш с мен. Трябва да се разделим. Трябва да се върнеш в Тулуза, да бъдеш със семейството си. Вземи си адвокат, иди в полицията, оплачи се, че си била нападната в лабораторията от непознат. Не споменавай нищо за Граала. Това е единственият начин.
Клер вече се беше овладяла и отново се бе взела в ръце.