— Не. Съжалявам, но има друг начин, по-добър начин и за двама ни. Трябва да останем заедно. Трябва да бъда до теб на пресконференцията. Трябва да обясня какво знам, като физик. Може би ще ме уволнят от работа, че съм използвала лабораторията без разрешение, но това няма значение. Въпросът е прекалено важен. Аз също ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако изляза на светло. Граалът ще бъде върнат, ролята и на двама ни ще стане известна. Тогава защо някой би поискал да ми стори зло?
Артър отпи от кафето си и се загледа надолу към редиците геометрично подстригани храсти.
— Добре. Ще го направим заедно.
— Но не веднага — развълнувано рече тя.
Артър остави чашата си и впери поглед в нея. Устните й бяха свити решително.
— Защо не?
— Има нещо, за което не си се замислял. Ти си убеден, че това е истинският Граал. Аз също. Но дали някой друг ще повярва? Всички доказателства са косвени. Може би крал Артур е вярвал, че Граалът е бил намерен, но откъде би могъл да е сигурен? Може би Гауди е вярвал, че е намерил Граала, но откъде би могъл да е сигурен и той? Те са искали да вярват. Ние искаме да вярваме. Само че няма нищо, абсолютно нищо, което да свързва тази купичка с Христос. Ние просто не знаем дали това е истинският потир, използван от Христос на Тайната вечеря, нали?
— Не знаем, разбира се. Всичко почива на догадки. Ще кажем онова, което знаем. Нататък да му мислят експертите.
— Да, догадки. Но ние знаем с известна степен на научна сигурност, че съдът е съставен от тъмна материя и че излъчва неутрино. Ами ако успеем да съчетаем науката с библейските сведения?
— Как?
— Когато бях в ЦЕРН в Женева за постдокторантурата си, наставник ми беше израелски физик, Нети Пик. Тя е невероятно харизматичен човек и истински пример за мен като жена. Споменавам я заради интересите й извън физиката. Тя е археолог любител, много се интересува от библейски проучвания и съчетава физиката с археологическите и библейски данни. Една от големите й страсти беше Торинската плащеница, която бихме могли да видим още днес, ако имахме лукса да сме туристи. Тя е от хората, които смятат, че плащеницата е автентична.
— Наистина ли?
— Да. Участвала е в една научна комисия, организирана от Ватикана, и изобщо не се разубеди от радиовъглеродното датиране, според което плащеницата е средновековна. Не си спомням в подробности аргументите й, но тя смята, че образът върху плащеницата може да е бил получен от внезапен поток неутрино в момента на възкресението. Тъй като това все пак е хипотеза, другите я взели просто за побъркан физик, но с този съд, който смятаме за Граала, ние на практика имаме машина за неутрино, Артър.
Той се наведе напред в стола си.
— Какво предлагаш?
— Нека й се обадя. Да идем да я видим. В момента тя е в Еврейския университет в Йерусалим. Искам да й покажа Граала, да обсъдя с нея данните, да видя дали не може да ни помогне да затворим кръга. Можем да посетим с уреди вероятните гробове на Иисус. Да вземем проби от въздуха, евентуално от варовика и да проверим за остатъчни следи от неутралино или неутрино. Ако постигнем успех, това ще свърже купичката с Иисус по възможно най-категоричния начин. Ще докажем, че това е истинският Граал. Никой не би могъл да го оспори. И това ще бъде най-изумителната новина. Всички следи ще се съберат в една великолепна купичка. Какво ще кажеш?
— Не знам, Клер. Разбирам те, но мисля, че трябва да престанем да сме стръв. Да сложим край на опасността. Никога не бих си простил, ако пострадаш.
Тя се намръщи и кимна.
— Както кажеш, Артър, но съм склонна да поема риска.
Двамата потънаха в мълчание. Артър се взираше замислено в лицето й. Изглеждаше храбра и изпълнена с решимост. Личеше й, че не е готова да прекрати търсенето малко преди финалната линия. И неговата собствена решимост поомекна.
— Можеш ли да й имаш доверие, че ще пази тайна?
Клер се усмихна лъчезарно.
— Абсолютно. Тя ми е като втора майка.
Джеръми Харп стоеше в залата за пристигащи на летище „Хийтроу“ и чакаше пътниците от полета на „Бритиш Еърлайнс“ от Лос Анжелис да излязат от митницата.
Стенли Енгил най-сетне се появи, бутащ количката с багажа си.
— Стенли, добре дошъл — поздрави Харп. — Как мина полетът ти?
— Беше дълъг. А сега моментът не е от най-удобните да отсъствам от университета.
Харп махна на шофьора си, който се зае с багажа. Двамата физици тръгнаха след него към паркинга.