— Всички вече са или тук, или на път. Просто нямаш друг избор — рече Харп.
— Истина ли е? Намерили ли са го?
— Така мисля. Нужно ни е абсолютно потвърждение, но наистина мисля, че денят е настъпил.
— Разкажи ми подробностите.
— Възникна проблем. Хенгст ги проследил до Модан. Симон му дал карта за достъп. Хенгст изчакал Понтие да завърши анализа, но когато се опитал да вземе обекта, се стигнало до сбиване. Хенгст бил ранен. Много лошо. Мелъри се оказа доста непредвидим. Симон намерил Хенгст и го откарал в болница, където му направили спешна мозъчна операция. Вероятно няма да оцелее, което е добре, тъй като това ще премахне усложненията.
— Добре, добре. Не ми пука за охранителя ти. Какво е станало с Мелъри и момичето? Какво е станало с Граала?
— Измъкнали са се с него.
— И двамата ли?
— И двамата.
— И какво?
— Симон се върнал в лабораторията. Проверил архивираните данни от EDELWEISS. Съставен е от неутралино, Стенли. Неутралино!
— Боже мой, точно както предполагахме. Имало ли е и неутрино?
— Да. При това в изобилие.
Енгил разтърси юмрук.
— Джакпот!
— Точно така, джакпот.
— И сега какво? Знаем ли къде са те?
— Не се безпокой. Ще се доберем до Граала, ще се отървем от Мелъри и приятелката му, след което ще направим следващата крачка. Ела, наех къща недалеч оттук. Всички се събират. Самолетът ми е в готовност. Когато настъпи моментът, ще пътуваме като група и ще посрещнем заедно съдбата си.
На миланското летище „Малпанеза“ Артър остави наетата кола на дългосрочен паркинг. Беше взел решението, докато се разхождаше сам в градината и гледаше назъбените планини, откроени на великолепното синьо небе.
Бе прекарал следобеда в планиране. Бързо претърсване в мрежата го насочи към известна журналистка от барселонския вестник „Ел Периодико де Каталуня“, чиято специалност били религиозните теми. Смяташе да се свърже с нея от Йерусалим. И да покани чешитите за събитието. Щеше да го посвети на Ендрю и Тони.
Клер го бе уверила, че тъй като не съдържа желязо, Граалът ще мине незабелязано през скенерите на летището. Артър уреди хотелът да изпрати ковчежето на Санди Марина, уви Граала в дрехите си и го прибра в раницата. После си запазиха места за полет от Милано до Тел Авив по-късно вечерта.
Въпреки всичкото планиране и мислене, двамата бяха ужасно нервни по време на обработката на документите. Дали бяха намерили Хенгст? Дали френската полиция не е обявила Клер за издирване?
Едва след като самолетът се издигна във въздуха и прибра колесниците си, Артър успя да се поуспокои донякъде, да си поръча питие и да стисне потната ръка на Клер.
34.
Пристигнаха в Тел Авив в три часа сутринта. Наеха кола и продължиха към Йерусалим под вече изсветляващото небе. Артър беше преценил, че ако имат резервации в скъп хотел, това може да приспи бдителността на израелските митничари, затова запази стая в „Цар Давид“, където беше отсядал при командировки от „Харп Индъстрис“.
Митничарят не провери багажа им. Граалът се завръщаше в Йерусалим.
— Добре дошли отново в „Цар Давид“, господин Мелъри — поздрави рецепционистът.
— Радвам се да ви посетя отново.
Пристигналата няколко часа по-късно Нети Пик се оказа същинска природна стихия. Беше дребна и набита, на шейсет и няколко, с боядисана черна коса, подстригана младежки късо. Черната й рокля свършваше десетина сантиметра над голите колене. Носеше дръзки златни накити на ушите, шията и китките си. Когато видя Клер в лобито, размаха енергично ръце и секунда по-късно я разцелува по бузите.
— А ти трябва да си Артър — рече тя със силен израелски акцент, докато стискаше ръката му с двете си ръце. После прошепна: — Къде е?
Артър посочи раницата си.
— Добре. Само не го изпускайте от очи. Трябва да идем някъде, където да го видя. После ще поговорим.
Заведоха я горе в стаята им. Отвън Старият град и Храмовият хълм се къпеха в светлината на изгряващото слънце. Гледката беше във всички нюанси на кафявото и жълтото. Клер метна покривката на леглото, за да има къде да седне Нети.
Когато Артър постави черната купа в ръката й, лицето й грейна от изненада и радост.
— Миличка — обърна се тя към Клер. — Дай ми салфетки да си избърша очите. Не мога да се откъсна от тази прелест.