— Харесва ми, че е толкова умен — подхвърли Нети, докосвайки Клер по ръката. — Ще донеса специална оловна кутия, за да предпазя уредите си от него.
Гробницата в градината се намираше в източната част на Йерусалим, непосредствено до стените на Стария град и Дамаската порта. Нети ги взе от хотела с колата си. Оловната кутия за Граала беше на задната седалка. Артър остави Клер да седне отпред, а самият той прибра раницата си с Граала в кутията и я затвори. Беше десет вечерта, толкова топло, че човек можеше да се разхожда по къс ръкав. Улиците почти се бяха опразнили. Пътуването им отне само няколко минути и Нети спря на паркинга, запазен за собствениците на гробницата — протестантска благотворителна организация с централа във Великобритания. Артър извади тежките уреди на Нети от багажника и помъкна повечето от тях. Клер взе кутията с Граала, а Нети водеше, въоръжена с фенер и ключове за желязната порта на оградения район.
Градината се оказа оазис на спокойствието в оживения град. Носеше се аромат на нощни цветя, лекият ветрец шумолеше в клоните на дърветата. В тъмното Артър не можеше да види оголената скала на каменоломната над градината, забележителна с това, че по форма много напомня на човешки череп. Именно тази естествена скулптура подбудила британския генерал Чарлс Гордън, посетил Йерусалим през 1883 г., да проучи по-подробно мястото, тъй като в Йоан 19:17 пише следното за Иисус и разпятието: „И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота“.
На дъното на кариерата Гордън открил стара гробница, изсечена във варовика, с малък вход с жлеб в долната част, който по всяка вероятност е бил предназначен за камъка, който да я затвори. Според Гордън всичко отговаряло съвсем точно на библейските описания на истинската гробница на Иисус, защото в Йоан 19:41-42 пише: „На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса“.
Гордън основал обществото, което и до днес притежава гробницата, и оттогава археолози и библейски историци усърдно изучават обекта и спорят за автентичността му.
Застанаха пред отвесната изсечена стена на гробницата, осветена от фенера на Нети. Имаше висок вход, водещ към така наречената стая на плача. Нети им обясни, че входът бил разширен сравнително наскоро; оригиналният вход бил три пъти по-малък от сегашния и напълно съответствал на библейските описания, според които Йоан и Мария Магдалина трябвало да се наведат, за да погледнат вътре. Отдясно имаше нефеш, или прозорец за душата, през който според юдейската традиция духът на покойния отлитал на третия ден от полагането.
Нети влезе първа и запали акумулаторен фенер, който ярко освети стаята на плача. Тя бе малка, но напълно достатъчна да побере жените, които според описанията се молели тук и оплаквали тялото на Иисус. През един нисък портал и надолу по късо каменно стълбище се стигаше до четири миниатюрни гробни ниши, в това число и най-дългата в североизточния ъгъл, където се смяташе, че бил положен Иисус.
Артър се наведе да влезе и остана поразен от суровата простота на гробницата — изсечена на ръка платформа в изсечено на ръка помещение, място за отдаване на почит към мъртвите, място, на което вероятно е бил положен най-великият човек в цялата история. Нети прекъсна унеса му.
— Добре — каза тя. — Не знам дали това е точното място, но сега ще проверим. Искам да сложите единия детектор там, в предполагаемата гробна ниша на Иисус, а другия в стаята на плача. Помогнете ми да разопаковам всичко и да вържа уредите с лаптопа.
— Къде да сложа Граала? — попита Артър.
— Няма значение. Екраниран е. Можеш да го сложиш и в гробната камера.
Уредите представляваха натъпкани с електроника кутии с детекторни пръти, които Нети постави на малки трикраки стойки. Докато работеха, Артър попита какъв е принципът им на действие. Последва дълга и обстойна лекция за вафли от германий, електроди от паладий, йонни полета и така нататък. Когато Артър завъртя очи зад гърба на Нети, Клер се усмихна едва забележимо и продължи работата си с лаптопа. Накрая Нети заяви, че са готови, и пое лаптопа, който бе поставен в стаята на плача на малка сгъваема масичка, до която стоеше сгъваем стол.
— Колко време ще отнеме? — попита Артър.
— Защо? На някое по-добро място ли предпочиташ да отидеш? — пошегува се Нети.
— Зависи от количеството останало неутралино и неутрино — обясни Клер. — Може да стане за няколко минути или за няколко часа, ако стане изобщо.