Артър беше загрижен за Клер. Тя изглеждаше измъчена, без сили. Имаше предостатъчно причини за това — стресът, недоспиването, нанесеният й удар, състоянието на баща й. По-рано я беше попитал дали се безпокои за баща си и тя му бе признала, че доста се тревожи. И Артър се зарече, че веднага щом нещата в Барселона приключат, да я заведе в Тулуза да се погрижи за семейството си.
Бяха взели няколко бутилки вода. Артър извади една и предложи на Клер. Тя пи жадно и изтри устни с опакото на дланта си.
Мина половин час, после цял. Бяха обяснили на Артър, че очакват на екрана да се появят червени или зелени точки, но нищо не се случваше. Артър стоеше зад Нети, докато Клер клечеше в гробната камера.
След дълго мълчание Артър най-сетне не издържа.
— Колко сигурни са доказателствата, че това е истинската гробница? — обърна се той към Нети.
— Ами, първо, обектът е несъмнено извън стените на Стария град, а по онова време екзекуциите и погребенията са ставали на такива места. Скалата с форма на череп е добър кандидат за библейската Голгота, а има и много данни, че римляните са извършвали екзекуции тук, близо до градската врата и недалеч от главния път на север. Така пътниците ще виждат разпънатите на кръст и ще си вземат поука. Колкото до самата гробница, тя определено отговаря на гробница, направена за богат евреин като Йосиф Ариматейски, защото си има тази чудесна стая на плача и е изсечена по същия начин, по който са изсечени и гробниците на богатите членове на Синедриона от първи век в долините Кидрон и Хинон. От друга страна, някои учени смятат, съдейки по някои от елементите, като многото гробни ниши, че гробницата би трябвало да е доста по-стара от първи век, което противоречи на казаното в Евангелията, че била нова. Но пък от друга страна, виж нишата на Иисус. Тя е по-завършена от останалите, а това може да означава, че гробницата наистина е била нова, когато той е бил погребан тук. И виждаш ли как са изсекли и разширили мястото, където би трябвало да е главата? Това е знак, че положеният там човек е бил твърде висок за първоначалната ниша. И познай какво? Дължината от главата до петите е същата, като тази на образа от Торинската плащеница. Какво ще кажеш за това?
— Съпругът ви смяташе ли, че това е истинското място? — попита Артър.
— Когато го питах подобни неща, той винаги отговаряше: „Аз съм просто археолог. Направи ми машина на времето и ще ида да проверя“.
Нощта се изнизваше, а екранът на компютъра си оставаше неизменен. Артър седна на хладния под в стаята на плача и се облегна на грубата стена. Клер беше в гробната камера до нишата на Иисус, двамата поддържаха зрителен контакт през портала и разменяха по някой кратък жест.
— Значи Граалът не влияе на инструментите? — внезапно попита той.
— Както можеш да се увериш, не — отвърна Нети, сочейки празната графика. — Не засичам нищо, което да отговаря на неуловимите ни частици.
— Мислех си за нещо, което казахте сутринта — подхвърли Артър.
— Така ли? Кое по-точно? — попита професорът.
— Казахте, че съставът на Граала означава, че няма нужда с дематериализация да се обясни образът върху плащеницата.
— Да, така е. Неутриното…
— Нямах предвид това — прекъсна я Артър. — А концепцията за дематериализация. Да речем, че тялото на Иисус не е било откраднато от учениците му или от някого друг. Да речем, че наистина е изчезнал от гробницата. Има ли някаква рационална научна основа да се твърди, че подобно нещо може да се случи с едно тяло? С неговото тяло?
— Без да броим „Стар Трек“ ли? — шеговито попита Нети.
— Без. Имам предвид реалния свят и реалната физика.
— Виж, от работата върху теоретичната физика напоследък произлизат доста интересни неща. Много възможности се спотайват в уравненията на моделите на суперсиметрията и струнната теория. Аз съм физик практик, занимавам се с експерименти и част от математиката не ми е по силите, но въпреки това мога да видя сенките на възможните неща.
— И какви са те?
— Множество измерения — обади се Клер от гробната камера.
Артър се разсмя.
— Стига бе. Сериозно?
Нети погледна над очилата си към гробната камера.
— Клер сигурно ще го обясни по-добре от мен. Теорията е съвсем нова, а тя е млад човек, който със сигурност е по-добре запознат с тези неща.
— И аз не съм специалист, но от теорията за суперструните, за които стана дума в Модан, произлизат концепции, позволяващи математически опит за обединяване на квантовата механика с особеностите на гравитацията в така дълго търсената теория на всичко. Айнщайн се е опитвал да го постигне, но така и не е успял. Смятаме, че можем да обясним свойствата на субатомните частици, като мислим за тях като за различни трептения на струна. Когато струната трепти по един начин, имаме една частица. Когато трепти по друг начин, имаме друга частица.