Артър кимна.
— Това съм го гледал в научнопопулярен филм по телевизията. Само че твоят глас е по-приятен от гласа на Стивън Хокинг.
— Да, но пък той е по-умен — усмихна се Клер и продължи: — Една от особеностите на теорията е, че струните могат да трептят само при определен брой измерения на пространство-времето. И по-точно, при единайсет измерения. При повече или при по-малко математиката на теорията се разпада. Разбира се, в нашата вселена можем да възприемаме само четири измерения, така че останалите седем трябва да са… ами, представи си, че са навити и недостъпни за нашата реалност. Нещо много трудно за описване с думи и по-лесно за предаване чрез формули.
— Значи има още седем измерения? — попита Артър.
— А, това не е всичко — изтъкна Клер. — Уравненията, които произлизат от единайсетмерната суперструнна теория, предполагат нещо още по-изумително. Изглежда, че вселената може да е триизмерна мембрана, носеща се в единайсетмерно пространство-време. И преди да си заявил, че подобно нещо е невъзможно, ето нещо важно. Оказва се, че е напълно вероятно нашата вселена да съществува в мултивселена, наред с много други. Представи си множество мембрани или мехури, всеки от които е отделна вселена, носещи се в невъобразимо голямото море на единайсетмерно хиперпространство.
— За колко вселени става дума?
— За много — вметна Нети.
— Според някои преценки може да са гугол — каза Клер. — Това е единица със сто нули. Трилиони и трилиони. Други модели предполагат още повече вселени, може би дори безброй.
— Добре, схванах концепцията — кимна Артър. — Но аз питах за дематериализирането и възкресението.
— Искаш ли да кажеш нещо, Нети? — попита Клер.
— Не, продължавай — отвърна професорът. — Хубаво е приятелят ти да види колко си умна.
Клер посрещна коментара й с поклащане на глава и продължи:
— Обикновено комуникацията между отделните вселени е невъзможна, защото законите на квантовата механика ни залепват за собствената ни триизмерна мембрана като муха за мухоловка. Единствено гравитацията, която огъва пространство-времето, може да извърши скока в друга вселена.
— Колко далеч са тези вселени?
— Може би по-близо, отколкото предполагаш. Много по-близо, отколкото предполагаш. Според една серия изчисления около гравитацията излиза, че другите вселени може да се намират на не повече от милиметър от нас.
— Стига бе!
— Говоря абсолютно сериозно. Математиката е много точна, дори идеята да изглежда шокираща. Възможно е да сме само на една съвсем тънка завеса разстояние от цели паралелни вселени. Но ние не можем да минем през тази завеса. Само гравитацията може. Освен ако…
— Освен ако?
— Освен ако тъмната материя не представлява мост между тях.
— Дотук беше на твърда основа — обади се Нети.
— Продължавай, моля — подкани я Артър.
— Съществува една спорна теория, според която тъмната материя, невидима в нашата вселена, е обикновена материя в друга вселена — обясни Клер. — Има също теория, че нашият Голям взрив е резултат от сблъскването на две паралелни вселени и че е само един от може би безброй Големи взривове, случващи се в мултивселената. Така че има вероятност двете теории да са съвместими. Може би тъмната материя, като тази на Граала, е дошла при нас от друг мехур.
— Каза, че била мост — посочи Артър.
Клер сви рамене.
— Не знам, но може би е дошла през завесата и може да те пренесе обратно през нея.
Артър кимна. Нещата горе-долу му се изясняваха.
— Камъкът на възкресението.
— Е, това е просто една смахната теория — рече Клер.
Нети се усмихна.
— Сега вече съм съгласна!
Артър изпита нужда да стане.
— Да допуснем, че Иисус е пил от Граала. Натъпкан е с екзотични частици от камъка. Умира, увиват го в саван, върху който излъчваните електрони оставят изображението му, а тъмната материя по някакъв начин дематериализира тялото му и го пренася в паралелна вселена? Значи твърдиш, че това е физичното обяснение на възкресението?