Григс изглеждаше безстрастен както винаги, лицето му бе напълно непроницаемо. Харп никога не го беше виждал гневен, нито пък радостен, тъжен или обезсърчен. Той бе ефективен като машина, макар Харп да очакваше, че след феноменалната издънка в Оксфордшър на лицето му все ще се изпише някаква емоция.
Григс му предаде лаптопа на Ендрю Холмс и папката за Монсерат.
— Абсолютно ли си сигурен, че не са те проследили дотук?
— Сигурен съм.
— Къде беше през последните три дни?
— Скатавах се.
Григс беше постъпил на работа при Харп чрез лична връзка. Близък познат от Швейцария се беше оттеглил в Коста Рика преди няколко години и бе освободил Григс при съкращаването на персонала си. Харп хареса профила му и го взе при себе си. Григс беше бивш служител от отдел „Специализирани услуги за защита“ на лондонската полиция и боравеше отлично с най-различни оръжия. Освен това имаше две черти, които Харп ценеше особено високо — беше интелигентен и знаеше как да изпълнява заповеди. Харп го постави начело на личната си охрана и го използваше от време на време за странична работа. Плащаше му добре — даже много добре. Доколкото знаеше, Григс имаше апартамент в Лондон, но въпреки това Харп му бе отстъпил къщата за гости в имението си и той често я използваше.
Но колкото и да беше започнал да разчита на него, Харп внимаваше да не прекалява. В края на краищата, Григс беше наемник. За тази работа просто му бе казал, че Граалът е безценен артефакт, едно от големите неоткрити съкровища на света, и че е от огромно значение за Харп като колекционер. Това би трябвало да е достатъчно.
Харп му посочи креслото срещу неговото. Григс седна и сложи едрите си ръце в скута.
Харп го изгледа хладно.
— Как можа да се случи това?
Григс нехайно сви рамене.
— Върнаха се рано. Прекалено рано. По принцип имаше вероятност да ме засекат. Разбира се, бях подготвен за всички възможни сценарии.
— Включително и за убийство.
— Да. Приех, че разбирате какви са рисковете, когато ме пращате да прониквам в чужд дом.
Харп изсумтя.
— А какво стана с Мелъри?
— Прострелях го и го фраснах по главата. Стори ми се, че не диша. Накрая подпалих къщата.
— Но той въпреки всичко е оцелял.
— Уви, да. Аз съм виновен. Трябваше да изразходвам още един патрон.
— И не успя да откриеш другите документи?
Григс посочи папката.
— Само тези. Може би онова, което търсите, е в компютъра.
— Ще видим. Дай ми няколко минути.
Харп прелисти страниците, като се мръщеше и си мърмореше под нос. После включи лаптопа и известно време прекара в преглеждане на папки и документи.
— Писмата от Монсерат са изключително интересни, но онова, което търся, го няма в компютъра — каза накрая той.
— В такъв случай сигурно е изгоряло.
— Налагаше ли се да подпалваш къщата?
— Взломаджиите биха постъпили така, ако убият някого или се паникьосат.
— Добре, а сега ме чуй. Искам да продължиш да се скатаваш, както се изрази.
— Трябва да свърша едно нещо — каза Григс.
— Какво нещо?
— Да си довърша работата.
Харп го погледна разтревожено.
— Мелъри ли имаш предвид?
— Може да ме идентифицира.
Харп рязко стана.
— В този момент единственият шанс Граалът да бъде открит, докато съм жив, е свързан с Артър Мелъри. Възможно е Ендрю Холмс да му е разказал по-рано за откритието си. А дори да не го е направил, ако съм прав за Мелъри, той ще се опита да разбере какво е научил Холмс, а аз ще бъда плътно зад него. Слава богу, че не си го убил.
Григс стана и се извиси над дребния мъж.
— Може да ме идентифицира. Не вас, а мен.
Харп отиде до бюрото си, отключи едно чекмедже и напъха няколко хиляди лири в голям плик.
Григс го взе и го прецени на тежест в едрата си длан.
— Всичко това е добре, доктор Харп, но няма да успокои тревогите ми.
— А какво ще… успокои тревогите ти?
— Полицията от Темс Вали ще се нахвърли на случая като куче на кокал. Нямат много тежки престъпления на своя територия. Имат двама основни следователи, инспектор и сержант. Направих някои справки. Досега не са се огъвали, но е възможно да бъдат огънати. Тревогите ми ще се успокоят, ако краката им затънат в калта.
— И каква е цената?
— Предполагам, че около петдесет.