Нехор предложи на Юда вино, за да се успокои, но той отказа. Не можеше дори да седне, за да разкаже за онези ужасни мигове, когато поведе групата старейшини, свещеници и преторианци към мирната маслинена горичка, където спеше Иисус, как учениците се бяха разбягали и как Иисус бе грубо заловен.
— Знаеш ли какво стори, преди да го отведат? — изхлипа Юда. — Целуна ме. Какво направих?
— Той пи ли от купата? — настоятелно попита Нехор.
— Да.
— Къде е тя? — поинтересува се Сакмис. Беше мускулест и едър; в сравнение с него Юда бе като малко момче.
Купата беше в торбата на Юда.
— Ето я.
Сакмис взе торбата, надникна вътре и я предаде на наставника си.
— Справи се добре — рече Нехор.
— Не, аз съм предател. Той знае, че съм предател — скръбно изплака Юда. — Прокълнат съм завинаги.
— Ако не друго, Иисус е умен — изтъкна египтянинът. — Изключително умен. Несъмнено подозира, че мъченичеството ще даде тласък на каузата му. Той е човек с принципи, също като мен.
— И какви са твоите принципи, Нехор? — попита ядно Юда. — Опита се да удушиш блудницата Ана. Ако Петър и Матей не се бяха случили наблизо, щеше да отнемеш живота й. И затова Иисус с право те прокуди от вътрешния си кръг. Сега те питам, защо се опита да извършиш убийство, Нехор?
— Защото исках да съм сигурен, Юда. Исках да изпитам силите на моя огнен камък. Когато го намерих в пустинята, разбрах, че това е нещо странно и могъщо. Имаше ореол. Що за камък има ореол? Оставаше топъл дори когато нощите бяха студени. Що за камък притежава такива свойства? Аз съм алхимик. Обучен съм да манипулирам естествения свят. Затова разбрах, че камъкът е специален, и го донесох със себе си от Египет в Юдея, където мога да натрупам богатство. И тук чух за Иисус от Назарет, най-великия проповедник, познат на тази страна, човек, за когото се говореше, че бил не само светец, но и че правел чудеса. Беше човек, когото трябваше да познавам. Човек с възможности.
— Значи дойде при нас, за да спечелиш от него?
— Така е, макар че понякога и аз едва не се захласвах от силата на словата му. Как е възможно човек да очарова по такъв чуден начин единствено с думи?
— Но не си бил истински вярващ.
— Аз вярвам в себе си, Юда. Открих, че от мен не става добър последовател. Повече ме бива за водач. И една нощ, не много отдавна, след вечер, благословена с добро вино в изобилие, аз махнах кърпата, в която държах огнения си камък, и му казах: „Какви тайни криеш? По какъв начин можеш да ме направиш богат? Какво можеш да сториш, за да стана могъщ?“. Камъкът имаше грубата форма на купа и тъй като съм умел в обработката на метал и камък, аз го превърнах в алхимически съд, в който да съчетавам различни вещества и да видя дали свойствата му ще доведат до обещаващи резултати. Помислих си, че може би ще съумея да превърна обикновени метали в злато. Оформянето на купата беше чудесно нещо, тъй като всяка люспа камък и всяка прашинка имаше свой собствен мъничък ореол. Работех през нощта и когато наближи утрото, заспах направо на земята зад тази къща. Когато се събудих, бях мокър до кости от дъжда и видях, че едно куче пие дъждовната вода, събрала се в купата. Някакво си куче да осквернява скъпоценната ми купа! Изритах го веднъж, изритах го отново и вторият удар счупи врата му и то умря на място. Изхвърлих трупа му до бъчвата за дъждовна вода, легнах си в леглото да си доспя и повече не помислих за станалото. А когато се събудих, реших да изхвърля трупа по-далеч на улицата, за да не изпълни стаята ми с вонята на разложено. Но него го нямаше, Юда. Беше изчезнало.
— И какво от това? — възкликна Юда. — Някое друго животно го е отмъкнало.
— Точно така реших и аз, разбира се. До следващия ден, когато отново се заех с купата, за да я дооформя и излъскам. След известно време станах да се облекча до стената и когато се върнах, кучето беше там! До бъчвата!
— Откъде си сигурен, че е било същото куче?
— Имаше същото бяло петно на муцуната си. Беше същото куче, казвам ти, но живо и явно ме помнеше, защото ме погледна и побягна с цялата бързина, на която бе способно. Не го видях отново.