— Не може да вярваш на подобни неща — отбеляза Юда. — Само безумец би повярвал.
Думите му разгневиха Сакмис, който изруга при това безочие, но Нехор не му позволи да удари евреина.
— Аз съм с ума си, Юда. Знам какво видях. Кучето пи от купата ми и се върна от света на мъртвите. И тогава разбрах какво трябва да сторя. Трябваше да изпробвам силите на съда върху човек, или поне върху жена. Когато Петър и Матей отърваха блудната Ана, мислите ми се насочиха към Иисус. Толкова лесно беше. Нямаше да се налага да го убивам лично, а това бе добре, защото наистина го харесвам. Римляните ще свършат работата вместо мен утре. Трябваше само да му предложа малко пасхално вино.
— Боже мой, какво направих? — изплака Юда.
— Какво си направил? Ако се окажа прав, ти си го дарил с дара на възкресението. А на мен ще си ми дал дара на безсмъртието.
Иисус бе разпнат от римляните на дървен кръст в петък на мястото за екзекуции, наречено Голгота. Наближаваше събота и трябваше да се осигури гробница за окървавеното му и разбито тяло, но никой от последователите му нямаше средствата да намери толкова бързо вечно жилище за него. Решение обаче се намери, когато богатият свещеник от Синедриона Йосиф от Ариматея се намеси и убеди римския управител на Юдея Понтий Пилат да му позволи да се погрижи за трупа. Иисус бе отнесен в една от неизползваните гробници на Йосиф недалеч от мястото за екзекуции, която бе изградил за членове на голямото си семейство, живеещо в Йерусалим. След като тялото на Иисус бе набързо почистено, помазано и увито в ленен саван от разплаканите му близки жени, изсечената в скалата гробница бе затворена с тежък камък и оставена през съботата.
В неделя сутринта Нехор нервно четеше някакъв египетски алхимически текст в стаята си, когато Сакмис нахълта вътре, плувнал в пот и без дъх.
— Случило се е! — изпъшка едрият мъж.
— Разкажи ми.
— Жените, Мария Магдалина и другите, отишли до гробницата сутринта да завършат погребалните обреди. Но тя била празна! Случило се е!
Нехор спокойно остави текста, стана и обу сандалите си. Лицето му бе непроницаемо.
— Какво говорят хората?
— Някои казват, че римляните откраднали тялото му. Други пък че учениците му са го взели. А трети твърдят, че е възкръснал.
Нехор преметна торбата през врата си и усети тежестта на купата. Потупа я с дясната си ръка.
— Ела — рече той. — Да проверим истинската й сила.
Пред празната гробница на Иисус се беше събрала тълпа и хората приказваха възбудено, мотаеха се наоколо, подритваха фината бяла прах на кариерата. Още от разстояние Нехор разпозна повечето ученици и когато приближи, Матей, дългокос младеж със светла като пясък брада, го видя, посочи го с пръст и се озъби по същия начин, по който се беше озъбил в деня, когато изкопчи ръцете на египтянина от гърлото на блудницата.
— Как смееш да идваш, Нехор. Не си желан тук. Иисус те прокуди.
Египтянинът отвърна с почтителен поклон.
— Никога не съм преставал да го обичам — рече той. — Макар да ме прокуди, той ми прости греховете. Той прости греховете на всички хора и учеше, че трябва да си прощаваме един на друг. Нима не се придържаш към учението му?
Матей заплака.
— Ще ти простя, Нехор. Чу ли какво се е случило тук?
— Чух.
Огледа се. Видя всички ученици освен Юда и Нехор предпазливо се поинтересува дали и той е тук.
— Юда е мъртъв. Обеси се снощи. Не можа да понесе болката от делото си. Някой му дал сребро да предаде Иисус.
— Знае ли се кой?
— Старейшините от Храма или свещениците, не зная.
— Някои казват, че тялото на Иисус било откраднато — подхвърли Нехор.
— Не и от нас! — възкликна Матей.
— Ами римляните?
— Защо им е да го правят? Не биха поискали да прославят смъртта му чрез лъжовно чудо. Има само едно обяснение, Нехор. Бил е призован да заеме мястото си до Бог. Възкръснал е.
Петър вече крачеше от гробницата към градската порта, притиснал към гърдите си погребалния саван на Иисус. Следваше го Тома, после Яков, Андрей, Йоан и останалите.
— Трябва да тръгвам — каза Матей. — Събираме се в една къща на Сион да обсъдим случилото се, да се молим и да благодарим. Вълнуващи времена настъпиха. Иисус възкръсна!
— Какво носи Петър? — попита Нехор.