— Савана му. Образът на тялото му се е появил на него, сякаш сам Бог го е нарисувал.
Нехор и Сакмис останаха и изчакаха множеството да се разпръсне. Неколцина безделници влизаха и излизаха от гробницата, но накрая и те си отидоха.
Нехор влезе, прекоси стаята на плача и се наведе, за да влезе в гробната камера. Слънцето вече сияеше ярко и печеше, но каменната гробница бе прохладна и тъмна. В лъча светлина от входа Нехор виждаше, че каменното ложе е покрито с ръждивите петна на засъхнала кръв.
— Пази вратата — заръча той на Сакмис. — Не искам никой да влиза.
Когато Сакмис застана на пост, Нехор извади купата от торбата и бавно я постави на ложето.
Изправи се и се загледа.
Отвън се чу препирня. Сакмис се разправяше с някакъв човек, който твърдеше, че е Йосиф, собственикът на гробницата.
Сакмис не го пускаше, но онзи настояваше и се опитваше да го избута и да влезе.
Нехор погледна през рамо и видя чернобрадо дундесто лице да наднича достатъчно навътре, за да види купата.
— Какво става тук? — извика Йосиф. — Тази гробница е моя! Какво правиш с тази купа? Някакви магии ли? Вълшебства? Знам кой си. Иисус те прогони!
Но главата изчезна, когато Сакмис успя да го изтласка навън. Нехор чу порой заплахи от двете страни, последвани от звука на бързо отдалечаващи се стъпки — явно Сакмис беше извадил кинжала си.
Нехор се върна в стаята на плача да говори със Сакмис, когато зад него се случи нещо.
Погребалната камера блесна, озарена от ярка светлина, сякаш гробницата внезапно се беше отворила да приеме лъчите на обедното слънце.
Нехор извика на ученика си да стои на пост при входа и присви очи към ярката светлина.
Светлината постепенно помръкна и тогава той чу нещо.
„Глас ли беше това?“
Напрегна слух и долови думите „Мили Боже“. Някой се молеше.
Със сърце в гърлото Нехор пристъпи към портала на погребалната камера и го видя, окъпан в мека, угасваща светлина.
Беше гол. На дланите и глезените му се виждаха ужасните черни дупки от клиновете, гърдите му бяха в белези от бича. Но той се усмихваше топло и разтвори ръце, за да го посрещне.
— Иисусе — промълви зашеметеният Нехор.
А Иисус отвърна просто:
— Завърнах се.
На Нехор му се виеше свят, толкова неща искаше да научи. Но успя да попита единствено:
— Къде беше?
— В царството на нашия Господ, на Бога.
— Как е там? — изломоти Нехор.
Иисус се усмихна още по-широко.
— Добрите и праведните ще разберат, когато дойде времето им. Не ми е дадено да им казвам. Къде са учениците ми?
— На Сион.
— Трябва да ида при тях. Ще ми дадеш ли дрехи?
Нехор свали собствената си роба и остана само по набедреник.
Иисус надяна робата и видя купата. Но тя вече не беше черна. А сияеше в бяло.
— Тази чаша, този Граал е свещен — рече той. — Погрижи се да го пазиш на сигурно място.
И Иисус живя сред своите изумени и изпълнени с благоговение ученици четиридесет дни, като ги учеше и се молеше с тях. Опасявайки се от римляните, те поискаха да го скрият на тайно място, но той самият не показваше страх и дръзко се появяваше в Йерусалим, за да се срещне с обожаващите го последователи, които бяха чули за чудото на възкресението му.
Макар че не можеше да сподели с никого какво е преживял, докато го нямаше, той описваше с почит и възторг царството Божие. Говореше за пътя, който човек трябва да следва приживе, за да получи Божията милост, и нареди на учениците си да се пръснат от Йерусалим, за да проповядват благата вест за спасението на всички народи по света.
На четиридесетия ден Нехор реши да действа. Дотогава се спотайваше, наблюдаваше Иисус отдалеч, следеше публичните му изяви, убеждаваше се със собствените си очи, че чудото на възкресението е преобразило Иисус от пророк в нещо, което по-скоро наподобяваше божество.
Сутринта той подаде свитък папирус на Сакмис и заръча:
— Отнеси това на Петър и другите апостоли. Днес е денят, в който смятам да го върна там, откъдето дойде.
— Но как, учителю? — изуми се Сакмис.
— Граалът е тук, но въпреки това Иисус върви по земята. Знаеш, че се покрих и го приближих с Граала, докато проповядваше по площадите. Нищо не се случи. Започвам да смятам, че камъкът на възкресението действа само на мястото, където е настъпила смъртта.