— Но Иисус умря на кръста.
— Дали? Може да е бил в безнадеждно състояние, но все още жив, когато са го свалили. Събота приближаваше. Тялото му е било положено набързо. Може никой да не е забелязал последните тласъци на умиращото му сърце. Може духът му да го е напуснал в гробницата.
— Ти така ли смяташ?
— Да. И затова трябва да накарам Иисус да се върне в гробницата. Когато това стане, ако съм прав, ще убедя хората, че аз съм избраният да продължа делото му на земята. Ще основем нова църква, Сакмис, която ще черпи от извора на Иисус, но ще бъде вярна на великите кем преди нас. Ще бъдем богати, ще бъдем могъщи и най-вече ще бъдем безсмъртни.
— Но как ще убедиш хората, че ти си избраният? — учуди се Сакмис.
— Ще умра и също като Иисус ще възкръсна.
— Как ще умреш?
Нехор се усмихна.
— Ти ще ме убиеш.
Привечер, докато слънцето се спускаше към хоризонта и потъмняваше, Нехор зачака заедно със Сакмис пред празната гробница на Иисус. В далечината видяха малка процесия и не след дълго, минавайки през каменоломната Голгота, покрай мястото на собственото си разпятие, Иисус дойде с единайсетте си останали ученици, Йосиф от Ариматея и жените — Мария Магдалина, Саломея, Йоана и Сузана.
Иисус държеше свитъка на Нехор в ръка. Приближи и рече:
— Дойдох. Какво трябва да сторя?
Нехор извади Граала от торбата и го показа. След възкресението той отново бе възвърнал естествения си черен цвят.
— Това ли е купата, от която пи виното на Пасха?
— Да.
— Би ли влязъл в своята света гробница с мен, за да ти покажа още едно чудо?
Иисус му се усмихна.
— Ще вляза.
Тогава последователите на Иисус му завикаха да не отива. Някои казваха, че Нехор е зъл, други — че това е някаква измама.
Но Иисус отвърна:
— Бях сред вас четиридесет дни и нощи. Предадох ви и последните си земни учения. Време е да се върна и да седна до Бога.
После повдигна ръце за благословия и рече: „Вечен мир вам“, след което последва Нехор вътре.
Ярка светлина проблесна през входа на гробницата.
Учениците и жените закриха очи и паднаха на колене, като се молеха. Мъчеха се да видят през светлината.
Не след дълго от гробницата излезе човек.
Беше Нехор, стиснал Граала, който отново бе бял и сияеше.
— Отиде си — извика им той. — Иисус се възнесе.
Учениците се втурнаха покрай него, влязоха по двама и по трима в гробницата и видяха с очите си, че тя е наистина празна, с изключение на смачканата роба, която бе носил Иисус.
Петър излезе пред другите.
— Какво каза Иисус вътре? — попита той.
Нехор се усмихна и отвърна с лъжата, която бе репетирал неведнъж.
— Каза, че трябва да наследя мантията му като Син човешки. Но добави също, че трябва да покажа на вас, неговите апостоли, че съм достоен.
— И как ще го направиш? — скептично попита Матей.
— По думите му аз също трябва да пия от обредното вино, да страдам и да възкръсна. Тогава ще знаете, че съм онзи, който трябва да продължи делото му на тази земя.
Докато последователите на Иисус говореха и спореха помежду си, Сакмис сипа малко вино от мяха в Граала и Нехор го изгълта.
Всички загледаха в захлас египтянина и го чуха как се обръща към Сакмис.
— Направи го сега. Направи го бавно, болезнено.
И преди някой да успее да стори или каже нещо, едрият мъж извади къс римски меч от пояса си и го заби в корема на Нехор, като внимаваше да не засегне най-важните органи.
Нехор рухна на колене и нададе гърлен, изпълнен с агония вик. Притисна раната с длани и ръцете му се оплискаха с кръв.
— Виждате ли? — изпъшка. — Умирам.
Кръгът от мъже и жени се бавно се затвори около Нехор, докато кръвта и животът изтичаха от тялото му. През цялото време погледът на египтянина бе жадно впит в Граала, който лежеше до него.
Тогава Йосиф от Ариматея надигна глас и извика:
— Има само един истински Син човешки и един истински Син Божий. И това е Иисус, нашият Христос и Господ! Няма да позволя този човек, Нехор, да използва светия потир от последната вечеря на Иисус, за да постигне злите си планове. Той никога не е бил и никога не ще бъде вестоносец на Иисус. Този дълг се пада на вас, неговите истински апостоли!