Той се втурна напред, грабна Граала от прахта и побягна надолу по склона на каменоломната.
Очите на Нехор се разшириха от ужас.
— Върни го — изстена той с последния си дъх към Сакмис, докато падаше на една страна на земята.
Сакмис се затича след Йосиф, като размахваше меча и ругаеше, но когато стигна началото на склона, макар да бе само на няколко крачки зад беглеца, видя само чакъл и нищо друго.
Йосиф беше изчезнал.
Сакмис го търси къде ли не през цялата нощ и щеше да продължи да го търси през остатъка от дългия си живот, като привличаше и други за каузата си, други кем, на които разказваше историята за Граала и огромната сила, която ще придобият онези, които го намерят.
Онази нощ Йосиф се бе скрил като заек в една от многото изсечени в скалата гробници, надупчили каменоломната. Тялото на Нехор така и не беше намерено. Последователите на Иисус смятаха, че Сакмис го е взел и погребал. Тъй като Нехор беше презиран от учениците, единствено Сакмис беше склонен да си мисли, че господарят му е възкръснал, подобно на Иисус. Минаха няколко дни и когато реши, че е безопасно, Йосиф излезе от скривалището си и избяга от Юдея. Той посвети живота си на Граала и на разпространяването на благата вест на Иисус.
Преди да умре, Йосиф повери Граала на група последователи на Христос в римската провинция Тараконензис, които пазеха и почитаха реликвата, но знаеха от наставленията му, че е най-добре силата й да се пази в тайна, за да не бъде използвана от хора със зли помисли.
А поколения по-късно Граалът се възнесе — някои биха казали, по-близо до Бог — отнесен от монаси на един висок връх в Испания, на планина, която по-късно щеше да бъде наречена Монсерат.
37.
— Колко е часът? — попита Артър, примигвайки в тъмното.
— Четири.
— Сутринта или следобед?
— Следобед.
Клер вече беше будна и се взираше в тавана. Тя стана и дръпна завесите. Слънчевата светлина нахлу в стаята.
Артър дръпна завивката над очите си и изстена, че иска кафе.
В стаята имаше машина за кафе. Клер му направи и се настани в леглото до него.
— Ама че нощ — промърмори той.
— Да, ама че нощ.
— Докато се приготвим и хапнем, ще стане време да го направим отново.
Тя отпи глътка портокалов сок, без да отговори.
— Изглеждаш уморена — рече той. — Успя ли да поспиш?
— Не много.
— Някакви вести от семейството ти? Всичко наред ли е?
— Не, няма никакви вести.
— Тогава какво? Скапана си.
— Тази дума не ми е позната.
— Извън релси си. Не си на себе си.
Клер изведнъж се оживи; но в гласа й се долавяше гняв.
— Как мога да съм на себе си! Колкото по-дълго стоим тук, толкова по-голяма става опасността да ни открият. Едва не умряхме в Модан!
Артър остави кафето си.
— Клер, ти предложи да дойдем в Израел, забрави ли? — раздразнено напомни той.
— Знам, знам — поклати глава тя. — Помислих си, че идеята е добра, но през нощта ме налегнаха колебания. Мисля, че сгреших. Да идем в Барселона още сега, а после на някое хубаво място, на тропически остров, където да поживеем нормално, без приключения. Само двамата.
Той я прегърна, погали нежно бедрото и гърба й.
— Просто едва сега реагираш на станалото в Модан. Нормално е. Тук сме. Ще довършим започнатото. Само още една нощ. Още една гробница. Утре ще отлетим за Барселона. Ще свикаме пресконференция и ще представим всички данни, с които разполагаме. Ще се оправим с властите в Барселона и Модан по възможно най-бързия начин. Ще идем в Тулуза. После ще намеря някой тропически остров с чуден плаж, на който да се любим по цял ден и да танцуваме по цяла нощ. Как ти се струва?
— Би било божествено — въздъхна тя.
Той я целуна.
— Утре.
Църквата „Божи гроб“ се намираше в християнския квартал на Стария град, до лабиринта от улици на стария район Муристан. Издигната на мястото, което според мнозина е истинската библейска Голгота, църквата понастоящем се управляваше съвместно от Източноправославната, Римокатолическата и Арменската апостолическа църква и Нети беше успяла да получи от триумвирата разрешение за нощно посещение с научни цели.
Пристигнаха в единайсет вечерта и Нети паркира на една странична уличка недалеч от църковния двор. Натоварени със същите инструменти като предишната нощ, те влязоха не през големите дървени врати на главния вход, а през една по-невзрачна странична врата, използвана от работещите по поддръжката. Нети знаеше пътя през серията хранилища. Излязоха в параклиса на Мария Магдалина и не след дълго стояха в ротондата.