Няколко лампи бяха оставени запалени и макар че светлината бе слаба, Артър започна да различава чертите, които правеха църквата „Божи гроб“ различна от всяка катедрала, която бе посещавал някога. Под богато украсения купол на ротондата, заобиколена от масивни мраморни колони, се издигаше самостоятелна правоъгълна постройка със скромни размери и купол с формата на луковица.
— Това е едикулата — обясни Нети. — Вътре се намира гробницата. Там трябва да влезем.
Оставиха уредите и кутията с Граала на мраморния под.
Нети посочи централната галерия, известна като католикон.
— Натам и нагоре по стълбите е светилището на Разпятието, където има камък с дупка, в която се вярва, че е бил поставен кръстът. Изглежда различно от Гробницата в градината, нали?
Артър кимна.
— И още как.
— Е, трябва да имате предвид, че районът през 33 година не се е различавал много от мястото, където бяхме снощи. Променил се е до неузнаваемост през двете хиляди години, през които са построявали множество светилища и църкви. Мисля, че именно затова обикновените хора клонят повече към Гробницата в градината, докато повечето учени смятат това място за автентичното.
Вътрешността на едикулата тънеше в мрак. Нети влезе първа с един от акумулаторните си фенери и Артър и Клер я последваха, за да получат представа за разположението, преди да внесат инструментите. Първото помещение, Параклисът на ангела, беше не по-голямо от градински навес; подът му беше покрит с плочи от оранжев, бял и черен мрамор. Точно в центъра имаше олтар, пиедестал със стъкло отгоре, покриващо каменна плоча с размерите на шахматна дъска.
— Смята се, че това е парче от камъка, отместен от ангела — обясни Нети.
Артър гледаше над олтара към портала, водещ към следващото помещение. Сводестият проход, от двете страни на който имаше кремав мрамор, изваян като завеса, беше нисък и всеки, който минаваше през него, трябваше да се наведе.
Нети постави втори фенер вътре и Артър се преви и мина в самата гробница. Това помещение беше по-малко от половината на другото и половината от площта му беше заета от каменно погребално ложе. Точно отгоре, частично скрита от Нети, имаше икона на Дева Мария над някакъв шкаф; Нети обясни, че шкафът можел да се отвори, за да разкрие по-стара част от едикулата. Отдясно на Артър, на височината на коляното му се издигаше мраморна платформа, върху която се намираше предполагаемата надгробна плоча на Иисус. Над платформата имаше лавица от червен мрамор с пъстроцветна иконография, представяща трите контролиращи мястото църкви.
— Влизай, Клер — обади се Нети. Вътре имаше място за не повече от трима души. — Обещах да не слагам инструменти върху надгробната плоча, но можем да използваме пода.
— Мислите ли, че това е добър кандидат за истинската гробница? — попита скептично Артър.
— Ами, може би по-добър от Гробницата в градината — отвърна Нети. — А и католиците, и православните определено смятат, че гробът е точно тук. Историята на това място започва през четвърти век, когато Елена, майката на Константин, първия римски император, приел християнството, дошла в Йерусалим да търси гробницата. Според всички извори тя била умна жена и може би може да се нарече първият антрополог, защото знаете ли какво направила? Започнала да разпитва хората в района къде според тях бил погребан Иисус. Това станало по-малко от триста години след разпятието, така че нищо чудно местните да са имали доста добра представа. И те й посочили развалините на един стар храм на Адриан, който бил издигнат на мястото на Голгота, но неотдавна бил разрушен по нареждане на Константин, за да се изгради на негово място църква. Твърди се, че именно там тя намерила парчета от кръста, Камъка на разпятието и тази гробница.
— Но тя се намира в рамките на градските стени — възрази Клер.
— Сега да. През 33 година районът е бил извън пределите на Стария град.
Артър се огледа.
— Съжалявам, но това изобщо не ми прилича на изсечена в скала гробница.
— Така е — съгласи се Нети. — Не забравяйте, че едикулата е строена и преустройвана много пъти през вековете и църквата около нея също е била подлагана на големи промени. Съоръжението, в което се намираме, е от деветнайсети век. По същество едикулата е като руска матрьошка, една сграда в друга сграда. А самата гробница най-вероятно е под нас, но ще е необходимо буквално земетресение, за да накараме църковните власти да се съгласят на някакво модерно археологическо проучване. Добре, да се захващаме на работа, а?