— Какво смятате да правите с тези неща? — попита.
Григс не обърна внимание на въпроса му.
— Трябва ми още едно нещо — каза той. — Ако ми го дадете, ще си тръгна тихо. В противен случай нещата няма да се развият добре.
— Какво? Какво нещо? — остро попита Холмс.
— Искам всичко, което притежавате във връзка с Малори и Граала. Документи, бележки — всички материали, на които сте попаднали в последно време.
Холмс го изгледа изумено, но не каза нищо.
Артър чу мъжа идеално, но искаше да го чуе отново.
— Какво казахте?
— Подслушахме телефонния ви разговор. Не си правете труда да отричате.
— Ние? — попита Холмс. — Кои сте вие, по дяволите?
— Заинтересованите групи.
Идеята беше абсолютно нелепа. От Граала се интересуваха учени. Читатели. Лаици. А не хора с пистолети, които подслушват телефони и проникват в чужди домове.
— Кои са тези групи? — попита Артър. — И защо се интересуват от Граала? И от мен?
— Не ми губете времето. Къде са новите материали?
— Не са тук — каза Холмс.
— Лъжете. — Григс посочи с пистолета си Артър. — Вече ви ги е показал, нали?
Артър го изгледа гневно и отказа да отговори.
— Не му давай нищо, Ендрю! — обади се Ан. — Видяхме лицето му. Ако му дадеш материалите, ще ни направи нещо.
Холмс я погледна отчаяно.
— Предполагам, че така и така сме прецакани.
Григс поклати заплашително глава.
— Нямам намерение да ви давам още време. Бъдете добро момче и ми дайте материалите.
— Моля ви, вървете си — уморено въздъхна Холмс. — Няма да се обаждаме на властите. Не е чак толкова важно. Просто става въпрос за стара реликва, която ще намери мястото си в музея, ако изобщо бъде намерена. Не си заслужава да ни наранявате заради нея.
— Грешите. Тя е важна — изтъкна Григс. Той остави компютъра и папката на една масичка и взе малка възглавница от канапето. — Последна възможност. Ще ми кажете ли?
Холмс реши да прояви твърдост.
— Не! Вървете си!
Григс притисна възглавницата към дулото на пистолета и в следващия миг се чу приглушен изстрел. За момент никой не помръдна. После Артър видя ужасно озадачения поглед на Ан, когато корсажът на роклята й от зелен започна да става червен.
Холмс се хвърли към нея и в същия миг Артър реагира по-скоро инстинктивно, отколкото по замисъл. Навремето беше добър ръгбист и се метна приведен към по-едрия мъж с намерението да притисне ръцете му към кръста, преди да е успял да стреля отново, след което да го подкоси и да го събори на пода.
Не се получи.
Преди да успее да го достигне, Артър чу гърмеж, видя как от дулото изригна огън и усети изгаряща болка в хълбока. Той обаче продължи напред и блъсна мъжа в стената, събаряйки някаква картина. Пренебрегна болката и се опита да свали натрапника на пода, но онзи сякаш беше залепен за стената и никакви усилия от страна на Артър не можеха да го помръднат.
Артър знаеше, че има само секунди, преди мъжът да опре пистолета в него и да дръпне спусъка, затова внезапно се дръпна в отчаян опит да забие палци в очите му.
Когато Григс стовари дръжката на пистолета върху темето му, Артър усети резкия удар с цялото си тяло и внезапно остана като парализиран. Ръцете му увиснаха и зрението му престана да действа, заменено от нещо проблясващо и ярко, сякаш се бе взирал в слънцето с широко отворени очи.
Ударът не му причини никаква болка. Просто нямаше време да я регистрира, тъй като ослепителното слънце внезапно залезе и Артър потъна в пълен мрак.
4.
Нещо не беше наред. Никак не беше наред.
Светлината бе равна, изкуствена, приглушена, звуците бяха механични — само свистене и бибипкане.
Главата и левият хълбок го боляха. Гърлото му беше стегнато и болезнено. Артър примигна и таванът се фокусира. Бели звуконепроницаеми плочки. Помръдна пръсти и усети допира на груб лен.
Лежеше в легло, по гръб.
Опита се да се надигне и откри, че ръцете му са завързани за перилата. Няколко секунди по-късно полезрението му се изпълни от някаква жена — млада медицинска сестра с дружелюбно изражение.
— Господин Мелъри. Радвам се, че се събудихте. Сега ще повикам доктора.
„Доктор? Защо? Къде съм? Какво се е случило?“
Сестрата се върна, освободи ръцете му и вдигна горната част на леглото. Предложи му сок със сламка. Устата на Артър беше ужасно пресъхнала и той засмука жадно. Гърдите му бяха стегнати и изведнъж получи пристъп на кашлица.